Хедър Греъм - Дъщерята на огъня

Досети се, че е Коледа, едва когато пристъпи в църквата. Високото помещение, осветено от множество свещи, се огласяше от чистите, звънливи гласове на момчешки хор. Застанала между Аларик и Роже, тя си помисли, че архиепископът на Йорк — същият, който, короняса и баща й — ще отслужи церемонията на английски език. В крайна сметка ритуалът бе един и същ, само че този път архиепископът щеше да превежда старинните английски слова на френски, за да ги разберат всички присъстващи.

Ненадейно от площада пред църквата долетяха писъци, през високия входен портал в църквата нахлу дим и присъстващите започнаха панически да напускат святото място. Аларик я побутна в ръцете на Роже и изчезна сред разлюляната тълпа.

Дук Уилям стоеше замръзнал пред олтара и церемонията продължи в почти празната църква. Личните му телохранители образуваха защитна стена около него.

В страха си Фалън също изтича навън. Повечето къщи в околните улици бяха обхванати от пламъци. Тя се завтече към една все още млада жена, която се опитваше отчаяно да потуши огъня, заплашващ да унищожи дома й.

— Какво се е случило? — извика Фалън и се зае да помага.

— Не знам, не знам — отговори жената с пресекващ глас. — Хората тук, отвън, приветстваха с викове новия крал, а чуждите наемници сигурно са си помислили, че вдигат бунт… и започнаха да палят наред. Къщата ми! Вътре е всичко, което имам. Мъжът ми загина при Хейстингс, а на ръцете ми са легнали и седем гърла…

Фалън се хвърли да гаси огъня с една дебела вълнена кърпа, в гърлото й проникна дим и я задави. Сажди полепнаха по лицето й.

— Какво, по дяволите, правите тук?

Позна веднага гласа му и се обърна.

— Не виждате ли пламъците! Къщата ще изгори… а след нея и следващата, ако не успеем да сподавим огъня.

— Моите хора ще свършат тази работа.

— Искам и аз да помагам.

— Не! Застрашавате живота на детето!

Той я дръпна назад, взе в ръце старата покривка и не след дълго огънят бе угасен.

Жената с благодарност падна на колене пред него. Той откопча красивата златна брошка от наметалото си и й я даде.

— Вземете това, госпожо. С нея ще можете да си платите възстановяването на дома ви. Съжалявам за това, което се случи.

Той хвана Фалън за ръката и двамата влязоха отново в църквата. Церемонията отиваше към своя край. Поставиха короната върху главата на Уилям и като го видя как трепери целият, Фалън се запита какво ли изпитва той в момента. След края на Светата литургия Аларик я стисна за китката.

— Тържественият обяд започва скоро, Фалън.

Изведе я от църквата и помоли Ричард и Фалстаф да я върнат в двореца.

В стаята й я очакваше корито с топла вода, както и една млада прислужничка.

Фалън се изкъпа с наслада като изми внимателно следите от сажди по лицето. Изсуши косата си пред огъня и си избра бяла рокля от мека падаща материя. За нейно голямо разочарование обаче дойде да я вземе не Аларик, а Роже. Той направи дълбок поклон и й предложи с усмивка да се хване за ръката му.

— Аларик се извинява, че не можа да дойде. Помоли ме да ви придружа. Но имайте милост и не ми създавайте затруднения. По едно конско евангелие на ден ми е предостатъчно.

— Съжалявам, Роже, но…

— Знам, знам, искате, ако има как, всички да се продъним в ада. Това и слепецът го вижда!

— Наистина съжалявам — повтори тя.

— Когато някоя жена е толкова хубава, няма нужда да се извинява по два пъти — усмихна се той и я погали по бузата. — Как може само да…

— Какво да…?

— Той не ви ли е казал още?

— Какво да ми е казал? Не разбирам…

— О, боже, ще ми пререже гръкляна — заоплаква се Роже.

— Какво има, кажете ми. Кълна се, че няма да ви издам.

— Аз… мисля, че иска да ви изпрати в Нормандия.

— Света Дева Марийо — прошепна тя и положи закрилнически ръце върху корема си.

— Сигурен съм, че няма да е за дълго. Докато тук всичко се успокои.

— Какво говориш? Уилям ще си има години наред трудности в Англия… дори поколения наред.

— За съжаление и вие спадате към тези трудности — промърмори Роже тъжно. — Но кой знае, може би ще промени решението си. Ако успеете да го убедите, че не възнамерявате да сключите съюз с викингите, може и да останете. Бог ми е свидетел, аз не бих могъл да ви отпратя. Мога ли да ви дам един съвет, Фалън? Опитайте се да обуздаете темперамента си, преклонете се пред Уилям. Може би тогава Аларик ще забрави историята с Ерик Улфсон.

— Не е възможно цялата страна да се предаде вследствие на една-единствена загубена битка. Това е нещо, което не разбирам.