Хедър Греъм - Златната невеста

— Никога! — изсъска тя и отметна кожите и чаршафите, за да се пъхне в леглото. Покри се до брадичката и притисна ножицата до гърдите си.

Вратата се отвори и сърцето на Иърин заби с такава сила, че дъхът й спря. Тя бързо отмести очи, за да избегне мрачния поглед на Олаф.

— Ето, че се срещнахме отново, ирландска вещице — промърмори подигравателно той и започна да съблича официалните си дрехи. Свела гъстите си мигли, Иърин го наблюдаваше как изува ботушите и оставя тежкия колан върху малкото резбовано шкафче. Очевидно имаше чувство за ред, защото сгъна грижливо богато обшитата наметка и я положи върху един стол. След това свали гамашите, туниката и късата поличка.

Към пламтящата в сърцето й омраза се примеси учудване. Норвежците бяха мръсни, мърляви свине, това беше известно навсякъде! Ала когато Олаф заобиколи леглото, тя усети сладък дъх на сандалово дърво, примесен с много приятен аромат на мъжко тяло. Свеж и чист…

Викингът се движеше учудващо гъвкаво за един толкова грамаден мъж. С ъгълчетата на очите си тя го видя да се запътва към нея — гол-голеничък. Макар че се стараеше да не го гледа, неволно установи колко широки и мускулести са гърдите му, покрити с къдрави златни косъмчета, колко стегнат кръстът и колко тесни хълбоците му.

— Погледни ме! — заповяда Олаф и тя се принуди да го послуша. Без да каже дума, той я измери от глава до пети с безизразен поглед, после устните му се разкривиха в мрачна усмивка, която обаче не стигна до ледените очи. Очевидната му студенина я накара да потръпне от ужас. Той не изпитваше нищо към нея, в най-добрия случай тя събуждаше в душата му веселие и приятно очакване на отмъщението, което беше замислил. Той все още не знае, че аз съм тази, която ще задоволи жаждата си за отмъщение, каза си решително тя.

Въпреки това, когато Олаф се качи на леглото и коленичи над нея с ръце от двете страни на главата й, по тялото й пробягаха студени тръпки. Не, драга ми викинге, не, рече си тя. Ако се приближиш още малко, острият връх на ножицата ще се забие в сърцето ти. Олаф се усмихна и се наведе над нея.

Сега, едва не извика Иърин и тялото й се разтърси от силни тръпки. Усети тежестта на мъжкото тяло, топлата му кожа, силното биене на сърцето, в което щеше да забие ножицата си. Ала пръстите й овлажняха и убийственият инструмент едва не се изплъзна от ръцете й.

Вълкът се надигна, издърпа кожите и чаршафите и нанесе силен удар по конвулсивно стиснатите ръце на Иърин. Ножицата отлетя и падна със звън на студения каменен под.

— Ако не беше загубила кураж, ирландска вещице, брачното ти легло щеше да бъде омърсено със собствената ти кръв.

Иърин загуби ума и дума и само го погледна е неизказан страх в очите. Олаф скочи и светкавично издърпа кожите от леглото. Изправи се до главата й, опря ръце на хълбоците си и отново я измери с леден поглед.

— Я виж ти, убийствените искри в зелените ти очи се превърнаха в отчаяна молба за милост. Сладката, невинна Иърин…

Той сграбчи китката й, издърпа я от леглото и тя изпищя от ужас и болка.

— Все някога ще те убия, викингско копеле! — изфуча извън себе си тя.

Ако я беше ударил, нямаше да бъде толкова унизително, както когато чу гръмкия му смях. Докато я държеше с едната си ръка, другата посегна към деколтето й и разкъса тънката нощница. Когато коприната се свлече на пода, викингът пусна жертвата си, отстъпи назад и подигравателно се поклони.

— С твое разрешение, бих желал да огледам какво ми е предложил уважаемият ти баща. Не ми се ще да остана измамен.

Макар че се почувства унижена до дан душа, Иърин успя да задържи главата си гордо изправена. Само да можех да го пробода с очите си, изплака отчаяно тя и захапа долната си устна, докато внимателният му, изпълнен с хладна пресметливост поглед се плъзгаше по високите гърди, тънката талия, тъмния триъгълник между бедрата и дългите, стройни крака. Накрая очите му се върнаха на лицето й, все така пълни с хладна подигравка.

За миг Иърин се изкуши да го попита харесва ли му онова, което е видял. Мъжът продължи да я гледа невъзмутимо и накрая тя се принуди да наруши опъващото нервите й мълчание.

— Надявам се, че не се чувстваш твърде поласкан, норвежки Вълко. Ирландците са горди със своите закони и чувството си за справедливост. Баща ми не би измамил никого.

Мъжът отново избухна в смях, но веднага замлъкна. Смаяна, Иърин откри в очите му кратък болезнен проблясък, но си каза, че се е излъгала, защото много скоро те отново възвърнаха студената си синева. Няма да показвам повече страха си, закле е тържествено тя. Въпреки това потрепери, когато Олаф пристъпи към нея, без да скрива силната си, властна мъжественост. Гордостта и куражът я напуснаха, остана само инстинктът оцеляване. Без да съзнава какво прави, тя се обърна, за да избяга, макар да не знаеше къде.