Хедър Греъм - Златната невеста

Странно… Защо се съмняват, че мога да яздя, запита се Иърин, която не бе пропуснала нито дума от разговора между баща си и сестра си.

— Разбира се, че мога да яздя — увери ги тя и отново се усмихна. Колко странно прозвуча гласът й…

Не усети дори коня под себе си, а продължи да се носи в облаците.

Сънят ставаше все по-прекрасен. Отведоха я в огромна зала с каменни стени и великолепни дърворезби, която беше пълна с хора. Всички й се усмихваха и тя отговаряше на усмивките им. Сигурно имаше празник, щом всички изглеждаха толкова весели.

Поведоха я към другия край на залата. Ръката на баща й вече не я подкрепяше. Ала това не я разтревожи, тъй като пръстите й скоро се плъзнаха в друга, силна мъжка ръка. А Биди не се отделяше от нея.

Някакъв смешен дребосък, приличен на монах, произнесе няколко думи и Биди й прошепна да ги повтори. Иърин едва не избухна в смях. Нима имаше нещо по-весело от факта, че сестра й, монахинята, се шегува с един свещеник?

Очевидно беше казала правилните думи, защото зад гърба й се чуха ликуващи викове. Иърин се зарадва, че е ощастливила присъстващите, и погледна към ръката, която продължаваше да стиска нейната. Силна ръка с дълги, тесни пръсти, чисто изрязани нокти и фини косъмчета, които приличаха на златни нишки. Тя вдигна очи и усмивката замръзна на лицето й.

В съня й се появи Олаф Белия, Огромен на ръст, с блестящо-руса коса, всяващ страх, облечен официално… Златна брошка придържаше широката, богато надиплена пурпурночервена наметка. Той изгледа смаяно Иърин и сините му очи потъмняха от дива ярост. После обаче избухна в смях и й напомни за Вълка, победил съперника в ожесточен двубой и надсмиващ се над неговата слабост.

Иърин се вдърви от ужас, но само след миг се присъедини към смеха му. Не, това наистина беше смешно. Вълкът очевидно беше убеден, че ще може да си отмъсти. Горкият, той не знаеше, че това е само сън…

Мъжът сведе глава и устните му леко докоснаха нейните. Тази нежна целувка само усили усещането за божествена лекота. След това започна празничната вечеря. Поднесоха прекрасни ястия, наляха в чашите отбрани вина, внесени от континента. На издигнатата сцена излязоха танцьори и смешници…

Щом се възстанови от шока, Олаф усети как в сърцето му се надигна диво желание да удуши момичето, което му бе станало жена. Ала много скоро прозря иронията на съдбата и избухна в смях. Невероятно — тъкмо за тази ли ирландка трябваше да го оженят! Разбира се, още тогава в гората си беше помислил, че тя е от благородно потекло. Нали беше споменала нещо за баща си, при когото щяла да го отведе? Само една принцеса можеше да говори такива неща. Кръвта заби още по-силно във вените му, когато си припомни добре прицеления удар, който го беше проснал в безсъзнание на земята. Ето че малкото зверче се бе озовало отново във властта му…

Щеше да й поиска сметка, това беше извън всяко съмнение, но само, за да си изяснят отношенията веднъж завинаги. Той не желаеше да се бие с ирландците, дори с дръзкото зверче, за което го бяха оженили и което се отвращаваше от него. Какво облекчение, да изпита отново приятни чувства, да забрави поне за малко болката от непрежалимата загуба… Ала равнодушието, което бе станало част от него, отново се настани в сърцето му. Той щеше да стори всичко необходимо, за да превъзпита съпругата си и да я превърне в безупречна домакиня и кралица на Дъблин, но нищо повече. Нямаше да й натрапва присъствието си. Нека се задълбае в омразата, както той се бе окопал в болката си. Щом успееше да й втълпи, че се е държала недопустимо дръзко с един норвежки воин, щеше да я остави на мира. Да, тя щеше да води добър живот с него и да се ползва от всички предвидени в договора улеснения.

Не, Иърин не го вълнуваше, макар да признаваше, че баща й не е излъгал. Тя принадлежеше към най-красивите жени, които някога бе срещат — абаносово-черна коса, която блестеше със синкави отблясъци, искрящи зелени очи, обкръжени от гъсти, тъмни мигли, фино изрязаните и черти издаваха кралски произход. Светловиолетовата копринена рокля загатваше прекрасно оформено тяло. Ард-Рий е сериозно решен да сключи мир с мен, каза си развеселено Вълкът, щом поверява в ръцете ми тази красавица.

Той се усмихна и вдигна чашата си към ирландския крал. Ако самият той беше известен като Норвежкия вълк, то старият крал спокойно можеше да бъде наречен Ирландската лисица.

Момичето се отвращаваше от него и Олаф го знаеше. Беше шок, учуден как Ард-Рий е успял да я склони за тази сватба. Не беше много вероятно бащата да е осведомен за онази среща в гората. Но Олаф беше сигурен, че Иърин се е съпротивлява с всички сили на омъжването си. Най-вероятно беше да са я упоили, разбира се, с грижливо пресметната доза. Изглеждаше нормална, но проницателният поглед на Вълка не можеше да не види леката мъгла, паднала над смарагдово-зелените очи.