Хедър Греъм - Златната невеста

— Зная какви са задълженията на една принцеса, татко, и ще се омъжа за когото заповядваш — но само ако избраният от теб съпруг ми е по сърце. Ако си решил да ме омъжиш за Фенен…

— Не говоря за Фенен Мак Кормак — прекъсна я нетърпеливо баща й. — Обещах те на Олаф Белия и още утре вечерта ще размените брачните клетви.

— Какво? — Цялата кръв се отдръпна от лицето й.

— Вече ме чу! — Баща й крещеше, защото не можеше да понесе ужаса, изписал се на бледото й лице. — Утре ще се омъжиш за Олаф. Договорите са подписани и подпечатани.

— Татко! Не, ти не можеш… Знаеш, че се отвращавам от викингите и най-вече от Вълка! — Иърин трепереше с цялото си тяло. Напразно се опитваше да си втълпи, че сънува, че не е чула нищо подобно. Ала в очите на Ейд се четеше горчивата истина. — Няма да направя това! — заяви решително тя.

— Ще го направиш.

Иърин изтича при него и отчаяно се хвърли на колене.

— Татко, моля те! Та той е варварин! Нима ще предадеш собствената си плът и кръв в ръцете на един кръвожаден норвежки вълк! Ще се омъжа за Фенен, ще се омъжа за когото ти искаш, или ще отида в манастир, само не ме принуждавай да стана жена на убиеца, който е виновен за смъртта на роднините ни! Ние сме ирландци, татко, и законите на Брехона защитават жените…

— Освен всичко друго тези закони казват, че дъщерите трябва да почитат бащите си. — Ейд не смееше да срещне погледа на дъщеря си.

— Толкова ли не разбираш! — проплака отчаяно тя. — Не мога да го направя! Предпочитам да умра. — Тъй като баща й пак не я погледна, Иърин избухна в сълзи. — О, татко, моля те!

Тя скри лице в скута му и се опита да се утеши: татко никога не е устоявал на сълзите ми. Защо сега стои безчувствен и не отговаря на молбите ми?

— Ти не разбираш! — продължи хълцайки тя, обхваната от нов ужас при мисълта за повторната среща с Вълка. Той й бе обещал „сладко“ отмъщение. Ако станеше неин съпруг, сигурно щеше да я убие — или да превърне живота й в ад.

Внезапно Иърин чу стъпки и стреснато се изправи. В палатката бяха влезли двама едри, силни войници, които не й бяха познати. Баща й вдигна ръка.

— Погрижете се за охраната й — проговори тихо кралят.

Мъжете посегнаха към Иърин, но тя се отдръпна и ядно вирна брадичка. Само до преди минута се беше надявала, че всичко това е само лош сън. Сега обаче трябваше да се примири с жестоката действителност. Бащата, когото беше обичала през целия си живот, я захвърляше хладнокръвно пред краката на врага. Досега вярваше, че той не е в състояние да предостави на викингите дори най-долната ирландска блудница, а сега се оказваше, че е готов да им връчи дори собствената си дъщеря. Иърин погледна затвореното му лице и разбра, че всяка по-нататъшна молба ще бъде безсмислена. Баща й се беше барикадирал зад невидим, непроницаем щит.

— Не ме докосвайте! — изсъска тя, обърната към пазачите си и преметна през рамо дългата си наметка. — Мога да ходя и сама. — Тя опъна рамене и се запъти към изхода, където спря и отново се обърна към баща си. — Няма да се омъжа за викинга, татко. Ако се опиташ да ме принудиш, ще вдигна такъв адски шум, че и най-смелите ти воини ще побледнеят от ужас.

Ейд не искаше да я погледне.

— Аз съм Ард-Рий — и твой баща, който за съжаление те е разглезил твърде много. Болката, която ти причинявам, пари и моето сърце, но съм убеден, че правя това, което трябва. За Ирландия, която е по-важна от теб и мен. За нашата страна и за нейния народ. За бъдещите столетия. Ето, затова трябва да се омъжиш за Олаф, Иърин.

Без да каже дума, девойката му обърна гръб и излезе навън. Двамата мъже я отведоха в една горичка, където се издигаше самотна шатра. Горичката беше заобиколена от постове. Иърин отблъсна ръката на воина, който поиска да я въведе вътре, и спусна платнището пред носа му.

— Иърин? — В палатката я чакаше Биди. Меките й очи бяха пълни със съчувствие.

Иърин избухна в плач и се хвърли в обятията на сестра си.

— О, Биди, татко… Олаф…

— Знам — отговори просто монахинята и започна да милва черната й коса.

Мина доста време, преди сълзите на Иърин да изсъхнат. Тя се отдръпна от сестра си и я погледна в очите.

— Няма да се омъжа за Вълка. Никой не може да ме принуди. Няма да се съглася, дори ако опрат ножа на гърлото ми.

Тя скочи и се заразхожда нервно напред-назад. — Ще намеря някой, който да се застъпи за мен. Законите на Брехона ме покровителстват…

— Никой няма да се изправи срещу Ард-Рий — проговори предупредително Биди. — Освен това ми казаха, че Вълкът е силен воин, но сърцето му е добро. Нийл ме увери, че резиденцията му е най-красивата, която някога е виждат. Норвежецът се е заклел на татко, че ще се ползваш с цялото уважение, което се полага на принцеса от Тара. Повярвай ми, Иърин, той ще бъде добър с теб. Аз също ще живея в палата му, всички твои дами ще те придружат. В Дъблин живеят и много ирландски семейства. Нашите строители имат голямо желание да се запознаят с норвежката архитектура. — Тя се поколеба малко и продължи: — Пък и Вълкът е красив мъж. Зъбите му са здрави, лицето му не е набраздено от шарка. Няма да ти е лошо с него…