Хедър Греъм - Златната невеста

Той я наблюдаваше внимателно и скоро установи, че действието на лекарството започва да отслабва. Много добре — когато говореше с нея, всяка отделна дума трябваше да проникне дълбоко в съзнанието й. Той се надигна и отмести стола си, чиято изкусно резбована облегалка показваше емблемата на Вълка.

В един ъгъл седеше Биди, сестрата на жена му, монахинята. Момиче с умни очи. Олаф наклони едва забележимо глава и тя кимна.

Малко по-късно Биди застана зад стола на Иърин и сестра й учудено вдигна очи. Монахинята й каза няколко думи и се извърна към Олаф. В погледа й личеше, че е разбрала какво се случило. Иърин все още беше под влияние на упойката, но лека полека осъзнаваше къде е и какво става с нея. Тя отблъсна сърдито ръката на сестра си и се обърна към мъжа, който беше станал неин съпруг.

— Норвежко куче! — изсъска тя. — Презирам ви! Вие сте варварин! Не сте по-добър от див звяр…

Мускулите на брадичката му се напрегнаха. Очите му останаха ледени. Беше дошъл моментът да си разчистят сметките.

Невестата, станала отново мека и покорна, бе изведена от стаята. Олаф проследи излизането й, после вдигна чашата си и отпи голяма глътка. О, да, той щеше да й се отплати за всичко, кост му беше сторила. Трябваше да победи презрителното отвращение в очите й. Сега беше господар на Дъблин. Беше минал през безброй изпитания, за да се сдобие с това достойнство. Трябваше да й покаже, че е господар и в собствения си дом.

Дори дълбоката тъга по загиналата Гренилда — даже само името й пробождаше болезнено сърцето му — не можеше да го спре да опитоми дивото зверче, за което го бяха оженили. Иърин щеше да се научи, че той не е човек, върху когото може безнаказано да изпробва острия си език.

Странна тишина цареше в сватбените покои, докато събралите се жени приготвяха Иърин за нощта. Първо я окъпаха в розова вода. Ирландските дами, които й беше разрешено да задържи при себе си, измиха гъстата черна коса и я изтъркаха до сухо, докато напада на меки вълни по раменете. После й облякоха нощница от тънка коприна и се оттеглиха. През цялото време нито една не се усмихна, нито си позволи дръзка шега.

Само Биди остана при сестра си. Невестата бе приела покорно всичко, което правеха с нея, но действието на маковото семе, което я бе накарало да каже едно тихо „Да!“ по време на венчавката, постепенно отслабваше. Монахинята се молеше господарят на вълците да осъществи съпружеските си права, преди жена му да се е опомнила напълно.

— Дано Света Бриджит те закриля тази нощ — промълви тихо тя и целуна сестра си. Изразът на огромните смарагдови очи и бледото лице на Иърин я натъжаваха. Тя се обърна бързо, за да излезе от стаята, но вътрешното напрежение надви и трябваше да се залови за позлатената рамка на вратата, за да не падне.

Как мразеше ролята, която бе изиграла в тази измама! Когато Иърин възвърне разума си, ще ни одере живи — и мен, и татко, каза си горчиво тя, после въздъхна примирено. Все пак онова, което се случваше със сестра й, не беше нещо необикновено. Много принцеси споделяха същата съдба. Без да погледне назад, Биди затвори вратата зад себе си.

Лекото щракане изтръгна Иърин от мъглата на упоението. За първи път от часове насам осъзна напълно станалото.

— Не! — пошепна тя, хвърли бърз поглед към бялата нощница, после скри лице в ръцете си. Бяха й дали някакво упойващо средство, за да постигнат онова, което никога не би им се удало, ако разумът й беше ясен. Вълкът беше неин съпруг. Много скоро щеше да дойде в покоите си и да очаква тя да го посрещне като съзнаваща задълженията си съпруга. Как ли щеше да я измъчва, за да си отмъсти за всичко, което му беше сторила в гората?

— Не! — Иърин скочи, изтича до сандъка, в който беше подреден чеизът й, и го разрови, докато намери малка, обсипана с перли ножица. Малко прилича на камата, с която се самоубила Бриджит, каза си облекчено тя. Сега пък тя щеше да прониже съпруга си. Той вероятно очакваше да намери невестата си покорна, още под въздействието на упойката или се надяваше да я стресне до смърт само с вида си… Не, тя щеше да се хвърли върху него и да го убие — или тя самата да умре. Но нямаше да му позволи да я докосне с мръсните си вълчи лапи.

Като си представи всички онези викинги и ирландци, които тихичко си шепнат по коридорите и хихикайки да обсъждат предстоящите радости на брачното легло, Иърин побледня от гняв. Горката невеста, изложена на похотта на варварина…