Хедър Греъм - Златната невеста

Как да се изплъзне от тази твърде интимна поза? Иърин огледа внимателно ръката, която почиваше върху хълбока й. Може би щеше да успее да се отмести настрана… Тя обърна поглед към лицето му и бузите й пламнаха от срам. Олаф беше буден. Сините му очи издаваха колко е развеселен от неудобното й положение. Устните му се разтегнаха в усмивка и Иърин бързо отмести поглед към красивите ленени завеси, които обграждаха резбованото легло.

— Прощавай — извини се подигравателно мъжът. — Май те притесних с близостта си. Веднага ще се погрижа да оправим тази работа. — Той свали ръка от хълбока й и дългите, грапави пръсти се плъзнаха възбуждащо бавно по корема й. Иърин спря да диша, за да се пребори с издайническото треперене на тялото си.

Тя преглътна мъчително и проследи как пръстите му направиха кръг около пъпа й, после се изкачиха към гръдта й и бавно се сключиха около твърдото хълмче. Палецът му помилва розовото връхче и по тялото на Иърин се разля гореща вълна. Това беше нещо, неизпитано досега. Тя вече не можеше да потиска треперенето си. Паренето, което й причиняваше интимната милувка, я уплаши. Тя затвори очи и простена, преди да е успяла да се удържи:

— Моля те…

За нейно облекчение Олаф веднага престана да я измъчва. След малко тя събра смелост и вдигна натежалите си мигли. Подпрян на лакът, викингът се усмихваше и я наблюдаваше със странна настойчивост.

— Значи не си била чак толкова студена. Много добре. Може би някой ден ще заживеем в мир.

Без да го погледне, Иърин помоли:

— Би ли ме отвързал?

Олаф се надигна, за да изпълни молбата й, и тя отново затвори очи, за да не вижда силното, загоряло от слънцето тяло.

Олаф развърза кожения колан и ръцете й паднаха безсилно върху завивката. Иърин отвори очи и започна да разтрива зачервените си китки.

— Защо ме мразиш толкова? — попита внезапно мъжът и в гласа му прозвуча напрежение.

— Първата ни среща не беше особена радваща. Би трябвало да разбереш чувствата ми.

— Не. Когато ме намери край потока, ти реши да ми помогнеш — докато ме позна. Е? Защо ме мразиш?

— Защото уби леля ми! — изсъска ядно тя.

Изненадата, изписала се по непроницаемото му лице, я смути до дън душа.

— Никога не съм убивал жена — отговори твърдо той. Сълзите отново заплашваха да рукнат по лицето й. Но той не биваше да ги види.

— Кралят на Клонтайърт беше мой чичо — а Бриджит беше кралицата му.

Олаф стана от леглото и повтори хладно:

— Никога не съм убивал жена. Не позволявам и на хората си да го правят.

— Разбира се, че не — потвърди горчиво Иърин. — Твоите воини не прерязват гърлата на жените. Те само се нахвърлят върху тях като зверове и злоупотребяват с тях дотогава, докато нещастниците започнат да призовават смъртта.

— Очевидно са ти наговорили куп лъжи — отвърна безизразно мъжът.

— Лъжи? — Гневът й избухна с такава сила, че тя забрави голотата си и скочи на крака. — Много добре знам какво правят викингите. Видях ви със собствените си очи, защото бях в Клонтайърт.

— Аз не съм убил леля ти — подчерта мрачно Олаф.

— Е, да, но тя се самоуби, като те видя да идваш… — Иърин притисна ръка към гърлото си. — Освен това видях как мъжете ти се нахвърлиха върху Мойра — а тя е жена, която познавам добре.

— Мойра? — Олаф помълча малко. — Не съм докосвал тази ирландка, кълна ти се. Ако наистина си била в Клонтайърт, трябва да си го разбрала. — Нима Иърин го смяташе способен да посегне на изплашена, пищяща жена, когато Гренилда беше още жива? Не, той никога не би направил такова нещо.

— Възможно е да не си бил между онези кучета, които изнасилваха беззащитните жени, но градът беше опустошен по твоя заповед. Бедната Мойра беше изнасилена от твоите хора!

— Кралят на Клонтайърт можеше да се предаде — отвърна нетърпеливо Олаф. — Тогава всички градски жители щяха да бъдат пощадени. При всяка битка има мъртви и ранени и за нещастие невинните са тези, които най-често страдат. Така върви животът открай време.

— Значи чичо ми е трябвало да се предаде? — попита раздразнено Иърин. — Клонтайърт беше негов и…

— …и беше завладян от по-силния. Това също е част от светицата история.

— А когато един срещу друг се изправят еднакво силни мъже? — попита предизвикателно тя.

— Тогава се правят компромиси — отговори небрежно той. — Както аз постъпих с баща ти.

— Не забравяй никога тези последни думи. Сключил си съюз с баща ми, не с мен. — В този миг на вратата се почука и Иърин млъкна уплашено.