Хедър Греъм - Златната невеста

— Готова съм.

Понечи да стане, но Олаф се обърна по гръб и я задържа. На лицето му отново се изписа подигравателна усмивка, която не стигна до очите му.

— Справи се отлично. Беше много приятно и бих желал да разтриеш и краката ми. — Лицето й пламна от гняв и в гласа му прозвуча недвусмислено предупреждение: — Радвай се, че не искам от теб нищо повече!

Иърин стисна здраво зъби, изля малко масло на единия му крак и започна да го втрива в коравата кожа. Не можеше да не забележи колко добре са оформени прасците му. Господи, защо милваше плътта, която презираше, защо я чувстваше толкова топла и силна, толкова смущаваща? Достигнала до коленете, тя спря и Олаф я изгледа укорително.

— Продължавай! Бедрата ми също имат нужда от масаж.

— Не!

— Скъпа съпруго, не забравяй, че трябва винаги да се подчиняваш на желанията ми!

Иърин пое дълбоко дъх и започна да масажира бедрата му. Внезапно Олаф се отмести настрана и ръката й неволно докосна члена му, който веднага се събуди за живот и започна да пулсира.

Иърин се стресна, но бързо се овладя и продължи да разтрива хълбоците и плоския корем, сякаш нищо не се беше случило. Олаф се превиваше от смях.

Новото унижение беше непоносимо и Иърин не можа да устои на изкушението. Трябваше да му причини поне малко болка. Пръстите й се впиха болезнено в меката плът на корема и Олаф пое остро дъх.

— Внимавай. Иърин! — произнесе предупредително той. — Не прави нищо, за което после ще съжаляваш.

Иърин стисна до болка ръце в юмруци, за да удържи изгарящата я омраза. Мразеше него, но много повече мразеше себе си. Защо нямаше малко повече сила, за да има поне известни шансове за успех… Гласът на Олаф прекъсна нерадостните й мисли:

— Бъди нащрек, сладка моя! Сега си в моя власт, а аз вече не съм тежко ранен, нито упоен от спомена за битката и от претърпените страдания. Ако ми причиниш болка, ще ти се отплатя стократно.

Иърин с мъка потисна напора да го удари. Вместо това продължи да масажира гърдите му, след това се върна отново на бедрата. Преглътна мъчително, когато откри дългия бял белег и си припомни как жестоко се беше отнесла към безпомощния, тежко ранен мъж в гората. Е, все пак бе почистила раната и тя беше зараснала. Олаф трябваше да й благодари поне за лапата от глина и водни растения. Тя го подложи на ужасни мъчения, но го и спаси. Още тогава бе усетила обезпокояващото въздействие на мъжествеността му — а сега вече не понасяше докосването до голата му плът. Погледна го и рязко отдръпна ръцете си.

— Много ти благодаря — промълви подигравателно Олаф.

Иърин стана и бързо отиде до прозореца.

Този път Олаф не я повика да се върне. Тя му обърна гръб, но нямаше как да не чуе, че ходи из стаята и се облича. Сладкият дъх на сандалово дърво отново изпълни въздуха и тя неволно си каза, че този приятен, мъжествен аромат винаги ще й напомня за Олаф.

— Не искам да си нещастна — заговори сериозно мъжът. — Трябва само да разбереш, че нямам време да се тормозя с коварна, изпълнена с омраза съпруга. Нямам време да се занимавам и с дребнавата ти жажда за отмъщение. Съжалявам за смъртта на леля ти, но такива неща се случват във всяка война. Аз също съм воин, но мисля, че е дошло времето да престана да разрушавам и да започна да строя. Съдбата ни събра при достойни за съжаление обстоятелства и това е жалко. Ала сега си моя жена, моя собственост, и трябва да се примириш с участта си. Само тогава ще можеш да водиш мирен и спокоен живот.

— Аз съм родена в Ирландия. А според законите на Брехона една жена не може да бъде собственост на никой мъж. — В тихия й глас се бореха гордост и отчаяние.

Внезапно Олаф бе обзет от дълбока жалост — и от възхищение.

— Законите на Брехона не означават нищо за мен. Аз съм моят собствен закон. Въпреки това не искам да те нараня.

— Ако наистина желаеш да живееш в мир с мен, защо ме унижаваш по този начин?

— Странно е, че именно ти задаваш този въпрос. Ти ме унижи много по-лошо и продължаваш да искаш смъртта ми. Би трябвало да разбереш, че не можеш да постигнеш нищо срещу мен. Много хора не са доволни от съюза, който сключих с баща ти и ще нападнат Дъблин, ще нападнат ирландските градове ще подпалят нови войни. Безброй къщи ще станат на пепел и трябва да ги издигнем отново. Виждаш, че има много работа. Ако се опиташ да ми пречиш, аз ще те вразумя е цялата строгост, на която съм способен. — Той помълча малко и добави — Ще заповядам на слугите да ти приготвят вода за къпане.