Хедър Греъм - Златната невеста

Изпълнена с неудобство, тя влезе в помещението, където усърдните женски ръце тъчаха и шиеха. Спря нерешително на прага, защото се чувстваше чужда, едва ли не натрапница. Ала Биди продължи уверено напред, осланяйки се на своя Господ, който й помагаше да се справя с всички житейски проблеми. Мойра я представи като християнска монахиня, после обяви, че — влязла Иърин Мак Ейд, принцесата на Тара, новата кралица на Дъблин.

Дамите с готовност приеха Иърин в своята компания. Биди скоро установи, че макар и несъзнателно, сестра й направи възможно най-доброто впечатление. Постепенно дамите изоставиха сдържаността си, особено когато Иърин ги помоли с мекия си глас да й помагат, за да свикне по-бързо с новия си живот.

Мойра чакаше в един ъгъл и след известно време отиде при господарката на дома, за да й съобщи, че трябва да я запознае с готвачката. Иърин погледна въпросително сестра си, но Биди не пожела да я придружи и едва забележимо поклати глава. Очевидно тя се надяваше да се сдобие с нови познания в кръга на норвежките дами или да въведе някои от тях в каноните на своята вяра.

Докато Иърин и Мойра слизаха по богато украсеното стълбище към залата, те видяха няколко насядали около огъня мъже, които посрещнаха дамите с широки усмивки.

— Защо и вие не се включихте в разговора в слънчевата стая, Мойра?

— Тези дами са омъжени за викинги — отговори с известна горчивина Мойра. — Аз съм само наложница на Зигурт.

— Въпреки това те нямат по-големи права от вас.

— Не се тревожете за мен, Иърин. Аз съм доволна от живота си, макар в началото да бях само част от военната плячка.

Двете излязоха от крилото на изградения във формата на буквата V палат и прекосиха една малка градина. Когато забеляза упражняващите се на близкия хълм мъже, Иърин объркано смръщи чело. Воините се биеха с мечове и бойни брадви. Мойра забеляза смущението й.

— Мъжете обменят опита си в бойното изкуство. Някои от братята ви и братовчед ви Грегъри също участват във военните упражнения.

— Къде с баща ми? — попита с безизразно лице Иърин.

— Още рано сутринта потегли за Тара.

Иърин едва не изплака с глас. Ейд я бе напуснал, без да се сбогува, а много скоро и Биди щеше да я остави. Тя щеше да остане сама в гнездото на осите, сама с Мойра, която се бе оказала една обикновена слугиня.

Двете жени влязоха в срещуположното крило на двореца, където бяха кухнята, ковачницата, перачницата, складовете и оборите.

В средата на просторната кухня се издигаше огромна печка от камъни и глина. Над огъня висяха ведра, на тежки вериги се въртяха шишове с печено. Една цяла стена беше заета от фурни, от които се носеше ухание на пресен хляб. На дългите дървени лавици бяха подредени всевъзможни съдове.

Иърин не можа да сдържи учудването си, когато забеляза, че от едно издълбано стъбло течеше вода и се събираше в голяма мивка. Водата се пускаше с помощта на тежък лост. Кухненските прислужници, повечето от които бяха ирландци, режеха месо за печеното, бъркаха в гърнетата с големи лъжици, месеха нещо на огромни маси. В един ъгъл седеше младо момиче и скубеше птици, друго изтребваше каймака от прясното краве мляко. Отвсякъде ухаеше прекрасно.

— Сега ще ви представя Фрейда — обяви тържествено Мойра. — Тя е главната готвачка. Ако нещо не ви хареса, трябва да се обърнете към нея… — Тя млъкна внезапно и учудената Иърин се обърна да види какво е привлякло вниманието на придружителката й. Внимателният й поглед спря върху млада жена с разкошни форми и дълги, разбъркани къдрици, която сърдито се караше на дребен, съсухрен мъж, който въртеше над огъня шиш с говеждо месо. Не беше чудно, че говореше ирландски, защото с черните си коси нямаше вид на севернячка.

— Какво означава това, Мойра?

— О, нищо… Да вървим, видях Фрейда.

Готвачката, дебела, любезна жена с черешови очи, посрещна Мойра със сърдечна усмивка. После, без да се прикрива, огледа Иърин от глава до пети.

— Да… Сега съм сигурна, че слугите ще си имат добра господарка, а нашият крал Олаф — прекрасна кралица.

Иърин се изчерви, особено когато готвачката посегна и опипа хълбоците й.

— Още сте малко тънка, но си имате достатъчно месце, където трябва. А пък аз ще се погрижа да се храните добре и да дарите краля с много, много синове. — Иърин пламна от срам и наведе очи, а Фрейда захихика весело. — Всяка сутрин ще идвам при вас, за да обсъждаме менюто за вечерята. За днес вече избрах месото. Бихте ли желали да промените нещо?