Хедър Греъм - Златната невеста

— Не, разбира се, че не — побърза да я увери Иърин. — Доверявам се на преценката ви повече, отколкото на своята. Надявам се, че скоро ще опозная вкуса на воините.

Иърин се обърна и забеляза, че ирландката, която ругаеше дребния прислужник, е млъкнала и гледа към тях. Тя отговори на погледа й и изненадано се запита защо една сънародница е в състояние да събуди в сърцето й такова отвращение. Сивите очи я огледаха пренебрежително, после жената се врътна подигравателно и излезе от кухнята, кършейки бедра.

Разговорът с Фрейда беше завършен и внезапно Иърин се сети, че още не е закусила.

— Мойра, не бих ли могла да получа нещо за ядене?

Младата жена се стресна и я погледна извинително.

— О, простете, как можах да забравя… Тук главното ядене е вечерята. От утре винаги ще ви нося закуска в стаята. Толкова съжалявам!

— Няма нищо — засмя се Иърин, — стига да ми дадете нещо, за да утоля глада си.

Готвачката им поднесе сочно говеждо и Иърин се нахрани с апетит, поне докато се сети, че стадата на Олаф също са част от военната плячка. Ям ирландско печено, каза си ужасено тя. А Мойра е ирландка, която в собствената си страна обслужва тези викингски негодници.

Това й напомни за другата ирландка и безсрамния й поглед.

— Мойра, коя е жената, която ни зяпаше така нахално?

Мойра сведе очи и облиза соса от пръста си.

— Тя… казва се Магийн.

— И тя ли е била пленена при някое нападение?

— Да, от датчаните. Когато Олаф е влязъл в Дъблин, тя вече е живеела тук.

— Доколкото виждам, има свобода на движение. Не е ли слугиня?

Мойра се поколеба само за миг, но от внимателните очи на Иърин не убягваше нищо.

— Да, слугиня е… Но сега е време да вървим. Имам да ви покажа още много неща.

Следобед Иърин се запозна с шивачките, перачките и всички други слуги. Узна, че й е предоставено специално помещение за аудиенции. Там можеше да приема просители и хора, които искаха да се наемат на работа в кралския двор. Между другото нейно беше и задължението да урежда възникващите между жените спорове.

Когато започна да се смрачава, тя се върна в стаята си, за да се освежи преди вечеря. Трябваше да побърза, защото не искаше Олаф да я изненада. Докато изми и подсуши лицето и ръцете си, мислите й се върнаха на странната жена, която бе срещнала в кухнята. Магийн с разкошните бедра, знаещите очи, предизвикателното изражение. Само една единствена жена можеше да се осмели да зяпа така нахално кралицата на Дъблин и това беше блудницата на Олаф. Неочаквано остра болка я прободе право в сърцето.

Какво ме е грижа, каза си ядно тя. Не съм се омъжила за него по любов, а по принуда — за благото на Ирландия. Докато ме оставя на мира, няма да се интересувам от живота му… Въпреки това тя изпитваше силно възмущение, не на последно място и защото всички в двора бяха осведомени за ролята на Магийн.

Докато слизаше по стълбата, Иърин преглъщаше с мъка. Тази вечер щеше да седи до съпруга си като кралица на Дъблин. Безкрайно беше облекчението й, когато забеляза Биди и Нийл, застанали до голямата камина, която топлеше залата. Без да се бави, Иърин отиде при тях.

— Нийл!

Брат й се обърна към нея. Очите му бяха тъжни, пълни със съчувствие.

— Иърин…

— Ще останеш ли в Дъблин?

— Да, още няколко дни. После трябва да се върна в Ълстър.

Иърин искаше да го прегърне, да го увери, че не е виновен за нещастието й. Ала ако го беше направила, нямаше да успее да задържи сълзите си. Биди прекъсна потискащото мълчание.

— Тук живеят много ирландци. Няма да бъдеш сама, Иърин. Знаеш ли, че Олаф не само търпи християнското учение, но и го поощрява? Скоро ще се почувстваш тук като у дома си.

Не. Домът й беше в Тара. Палатът на викинга никога нямаше да стане неин дом. Тук съм заобиколена от врагове, каза си вътрешно тя, но не посмя да го произнесе гласно.

— Братята ни Брис и Лейт ще останат тук още няколко месеца — обясни Нийл. — А Грегъри ще бъде до теб, докато ти лично не го изпратиш да си върви.

— Слава Богу — прошепна с измъчена усмивка Иърин. Внезапно гълчавата в залата стихна. Иърин се обърна и видя слизащия по стълбата Олаф, строго изправен, внушаващ страхопочитание с дългата си развяваща се мантия. Той обходи с поглед помещението, откри жена си и протегна ръка към нея.

Иърин веднага си припомни възпитанието, което беше поучила от майка си. Тя вдигна величествено глава и грациозно тръгна към съпруга си. Той взе ръката й и я поведе към двата богато украсени стола в горния край на дългата маса. Ала след като двамата седнаха, Олаф пусна небрежно ръката й, сякаш я беше държал само по необходимост. Очевидно е решил да ме изпита, каза си злобно Иърин, за да разбере дали продължавам и играя ролята на покорната съпруга при каквито и да били обстоятелства. Макар да проклинаше съдбата, която й бе отредила такъв нерадостен живот, Иърин продължи да изпълнява безупречно ролята си на кралица и домакиня.