Хедър Греъм - Златната невеста

— Няма за какво да ми благодарите! — изсъска ядно тя. — Оставям ви жив само защото искам да видя страданията ви. Бързата смърт би била прекалено голяма милост за убиец като вас.

Тя прекрачи презрително протегнатите му крака и извади от чантата на седлото си парче хляб. Поднесе го към устните на пленника си, но в последния момент реши друго. Норвежецът сигурно щеше да я захапе като куче. Забучи хляба на острието на меча и му го подаде.

— Това ви е вечерята, викинге — проговори подигравателно тя. — Всичко, с което сте се хранили в моята страна, е било спечелено с помощта на меча. Така ще бъде и днес. Само че този път острието може да ви разпори гърлото, затова внимавайте!

Колко добре беше сторил Ейд, че я накара да научи езика на нашествениците! Вълкът разбираше всяка нейна дума. Омразата в очите му, внезапно прогонила празнотата, го издаде.

Иърин проследи как зъбите му захапаха парчето хляб и за кой ли път си припомни деня, в който го беше видяла да язди през разрушения Клонтайърт, придружен от русата си вълчица. Ръката й инстинктивно дръпна меча и тя се престори, че се прозява. Очите й святкаха в падащия здрач като смарагдово-зелени ками.

— Прощавайте, норвежко копеле, но аз съм твърде изтощена, за да продължавам да насищам глада ви. — Отдалечи се на няколко крачки от него и полегна край брега на потока, без да изпуска меча от десницата си. — Спете добре, викинге! Утре ви предстои дълъг ден. Ще се наложи отново да потичате редом с коня ми, а после ще се изправите пред справедливия гняв на баща ми. Най-после ще узнаете що значи ирландско отмъщение!

Иърин се стресна в съня си, потръпна от утринния студ и примигна срещу първата слаба светлина на зората. Веднага си спомни къде е. Но какво я бе събудило? Само след миг разбра. Вълкът я гледаше. От погледа му струеше леден студ, въпреки това й стана горещо, защото й се стори, че тези необикновени сини очи четат мислите й.

Тя се изправи и отиде до потока, за да измие лицето си и да пие вода. След това се върна с небрежна походка при пленника си, стиснала верния си меч.

— Днес ще тичате редом с коня ми или ще умрете, северняко — проговори твърдо тя и преряза кожения ремък, с който го беше привързала към дървото. — Станете! — Ръцете му се отпуснаха безсилно и той зачака животът да се върне в тях. — Побързайте! — изфуча Иърин и го заплаши с меча. — Позволявам ви да се измиете и да пиете вода. И без глупости! Знайте, че умея да си служа с оръжието.

Мъжът се надигна, олюлявайки се, но девойката разбра, че почивката е вляла нови сили в измъченото му тяло. Трябваше да бъде максимално предпазлива, затова го последва до потока, опряла острие в гърба му. Разреши му само една глътка.

— Достатъчно! Вървете при коня! И без резки движения! Помнете, че сте мой пленник! — фактът, че този силен мъж беше принуден да й се подчинява, я изпълваше с необуздано задоволство.

Докато отвързваше кобилата, от храстите излетя подплашена птица и изкрещя като същински демон от ада. Обзето от панически страх, животното се изправи на задните си крака и Иърин трябваше да пусне меча, за да улови юздата. Тази случайност подпечата съдбата й. В мига, в който обърна гръб на Олаф, две силни ръце я прихванаха през кръста и окованите китки се забиха болезнено в стомаха й.

— Значи аз съм ваш пленник? А какво ще кажете сега?

Вцепенена от ужас, Иърин загуби дар слово, ала веднага се съвзе и започна да се бори за свободата си. Изви се като змия в желязната му прегръдка, започна да го рита по краката, надявайки се да улучи раната на бедрото.

Мъчителен стон й показа, че е успяла. Въпреки това вързаните ръце продължаваха да стискат талията й. Олаф се олюля, загуби равновесие и двамата се строполиха на твърдата земя. Иърин се оказа погребана под тежестта му. Едва успяваше да си поеме дъх, а той също трябваше да почака, докато възстанови дишането си.

След малко мъжът се надигна и разтърси глава, за да прогони мъглата от съзнанието си. Очите му бяха полузатворени и Иърин почти повярва, че ей сега ще загуби съзнание. Трябваше незабавно да се възползва от удобния случай. Опита се да се изтръгне от желязната му хватка и това почти й се удаде, но викингът светкавично издърпа нагоре вързаните си ръце и зарови пръсти в косата й. Девойката изкрещя от болка и заби нокти в лицето му. Мъжът изрева като ранен звяр и притисна единия си лакът между ребрата й. Иърин стисна зъби, за да не изпищи от рязката болка, и продължи да се отбранява с юмруци и ритници.