Хедър Греъм - Робинята на викинга

— Много ли искам за кръвта, която се проля?

— Не е това. Веднага бих предал земята във ваши ръце, но тя не е моя.

— Тогава заповядайте на лорда, който е неин собственик, да си потърси друго парче земя. Скоро ще отнемем достатъчно от датчаните.

— Тази земя не принадлежи на никой лорд — промърмори неуверено Алфред. Ерик смръщи чело. — Тя е наследство на моята кръщелница, на лейди Рианон.

Ерик кимна бавно. Беше разбрал.

— Тя би трябвало да се зарадва, че може да ви окаже такава голяма услуга.

— Вече го направи — отговори кралят с обичайния си сух хумор. — Този град също е неин, баща й го завладя преди много години.

Образът на огненокосата фурия със сребърносините очи, в които се четеше жажда за убийство, се появи за миг пред духовния му взор и Ерик се ухили злорадо.

— Значи ще отнема не само града, но и земята на уважаемата лейди!

— Така е — отговори тихо кралят и се върна на масата. — Рианон е господарка на цялото крайбрежие. Баща й Гарт беше изключителен воин. Беше мой лоялен поданик и хората го помнят с добро. Ако проявя неуважение към дъщеря му, много от поданиците ми ще се изправят срещу мен.

— Няма да се откажа от тази земя — проговори безизразно Ерик. Наистина нямаше. Тук се бе проляла ирландска и викингска кръв. Освен това лейди Рианон не заслужаваше дори шепа кал.

Алфред смръщи чело. Гневеше се на неотстъпчивия принц, но много повече беснееше от постъпката на Рианон. Ерик от Дъблин нямаше да се откаже от изискванията си; кралят четеше това в ледения му взор и непоколебимата линия на брадичката. А това означаваше, че мечтите му за мир в Есекс ставаха неосъществими. Не, той трябваше да се бори, можеше и трябваше да победи. Той беше крал и искаше мир.

Но нима можеше да тръгне на бой, без да разполага с достатъчно воини? Беше получил помощ от Англия, но повечето войници бяха необучени и загиваха още в първата битка. На плещите му тежеше огромна отговорност. Пристигналите ирландци и викинга бяха закалени в безброй сражения и бяха неоценими за него. Воини като тях, смели и горди, силни и добре обучени, бяха цяло богатство. Той щеше да ги поведе към победата.

— Ако отнема имотите на Рианон, тук ще избухне нова война — изрази съмненията си кралят. — Хората ми ще се изправят срещу вашите.

— Е, щом е така, съмнявам се, че можем да стигнем до разбирателство. Освен това смятам, че има някои неща, които трябва да изясня лично с лейди Рианон — отговори меко Ерик.

— С Рианон?

— Все пак тя заповяда да нападнат корабите ми — обясни кратко Ерик и се запита защо беше решил да премълчи пред краля обстоятелствата около интимната част на срещата му с младата дама.

Алфред навлажни устните си.

— Добре. Ще ви дам лейди Рианон за жена и така цялото й притежание ще стане ваше. Ще получите много повече земя, отколкото искате.

— Какво? — погледна го смаяно ирландският принц.

— Ще ви дам лейди Рианон за жена и ще ви направя господар на земите й. Хората не могат да не приемат женитбата й за християнски принц, още повече, че тази женитба ни свързва в здрав съюз. Щом ви поверя собствената си кръщелница, вашите хора ще разберат, че предателството не е излязло от мен.

Алфред беше изненадан, че по остро изсеченото, красиво лице на принца се появи израз на изумено недоверие.

— Но аз не искам жена, сър — възпротиви се той.

Кралят му обърна гръб. Беше засегнат болезнено. Всеки благородник в двора му и в цялата страна щеше да се почувства почетен от такова предложение. Кръщелницата му беше по-красива и от най-красивите божии ангели. Рядко се срещаше същество, надарено с повече прелест.

И като добавка с най-добрата земя в Есекс.

— Ерик от Дъблин — заговори остро кралят и забарабани с пръсти по масата, — говорим за жена от моята собствена кръв, дете на есекския кралски дом и потомък на две от кралските фамилии на Уелс. Освен жена, аз ви давам и земя, която превъзхожда и най-сладките мечти на всеки завоевател, богата и плодородна земя, която не се среща често.

Ерик стисна здраво зъби. Той искаше да си отмъсти; не искаше съпруга. Веднъж вече беше разбрал какво значи да обичаш и бе изгубил любимата жена. Никога не беше гледал на Йемения като на своя съпруга, но не искаше друга да заеме мястото й. Сърцето му беше обградено с ледена броня. Едно беше да се забавляваш в компанията на талантлива проститутка и съвсем друго да се ожениш за благородна дама.

Освен това Алфред говореше не за коя да е жена. Той искаше да го ожени за момичето с огнена коса и изпълнено с гняв сърце.