Хедър Греъм - Робинята на викинга

Да, това бяха покоите на лорда, който беше управлявал този град — и може би на неговата лейди. Възможно беше обаче да е спал в стаята на злата малка мръсница, която носеше отговорност за сегашното му състояние.

— Роло! — извика Ерик. След миг на стълбата се появи красивото момиче, което вчера беше спасил от нахвърлилите се върху него викинга. Малката беше измита и сресана. Тъмната й коса беше сплетена на плитка, туниката й беше дълга и затворена догоре. Лицето, увенчано с големи, пламтеше от смущение.

Тя се поклони и заговори задъхано:

— Чаках да се събудите, милорд. — После му протегна приготвената табла. Ароматът беше изкушаващ. Печено пиле, пресен хляб и кана ейл. Ерик я погледна и кимна:

— Кажи ми как се казваш.

— Джудит, милорд.

— Къде е господарят ти, Джудит? Беше ли убит във вчерашната битка? Защо ме нападна? Какво знаеш за това?

Обърканото момиче поклати глава.

— Тук няма господар. Принц Гарт загина преди много години.

— Как така няма господар? — учуди се Ерик.

Мергуин, който продължаваше да седи с лице към огъня и с гръб към Ерик, надигна глас:

— Попитай я за господарката.

— Лейди Рианон — отвърна момичето.

— Така значи, лейди Рианон — усмихна се Ерик. — Да не е една стройна нимфа с червенозлатна коса, стигаща почти до бедрата? — И дяволски сръчна в изпращането на смъртоносни стрели, допълни на ум той.

— Да, това е моята господарка.

Ах, как му се искаше отново да я усети под себе си! Усмивката му издаваше високомерна небрежност:

— Е, къде е тази лейди Рианон? Защо ме нападна? Аз дойдох чук по покана на краля.

Момичето поклати глава.

— Дойдохте с викингски кораб, милорд. Всички видяха дракона на носа….

— Вярно е — отговори мрачно Ерик. — В Ирландия също се строят драконови кораби, защото те са най-добрите. И въпреки това трябваше да ме посрещнете с добре дошъл. Освен ако някой е предал и мен, и краля ви.

Той огледа внимателно момичето. Красиво като картинка, но само слугиня. Не можеше да му помогне.

— Благодаря ти, Джудит — проговори меко той и й махна с ръка да се оттегли.

— Мога ли да ви услужа и по друг начин? — попита плахо девойката и сведе очи.

— Да, намери ми Роло. Едър мъж с червена коса. Кажи му веднага да дойде при мен.

Момичето направи реверанс.

— Той също ви чакаше… — Тя млъкна смутено.

Ерик смръщи чело.

— Добре, добре, изпрати го при мен.

Девойката падна на колене пред него, целуна бързо ръката му, после скочи на крака и побягна. Ерик погледа малко след пея, после разтърси глава и се върна в стаята. Седна на масата и изведнъж усети вълчи глад. Разряза печеното пиле и се наслади на вкуса му. След малко погледна към Мергуин, който продължаваше да се взира в пламъците.

— Хайде, Мергуин, разкрий ми кой е извършил това ненужно предателство и коя е причината за вчерашното кръвопролитие.

Друидът вдигна рамене и продължи упорито да се взира в пламъците.

— Не мога да открия причината. Не съм ясновидец.

— О, разбира се, че не си — отвърна сухо Ерик и вдигна към устните си каната с ейл. Беше много жаден и набързо я изпразни. Някой почука на вратата и той му извика да влезе. Появи се Роло. Лицето му издаваше загриженост. Беше уловил за ръка някакъв духовник и го бутна към господаря си.

Ерик го изгледа с високо вдигнати вежди.

— Какво означава това? — попита на норвежки той.

— Говорете, отче, и то бързо — настоя мрачно Роло.

Дребният мъж навлажни устни, после втренчи поглед в русия великан пред себе си и в очите му светна изненада. Ерик носеше само къса кожена туника, раменете му бяха голи, мускулите им трептяха, кожата над тях блестеше. Ерик се надигна и развеселено установи, че монахът просто се губи пред него. Непознатият се прекръсти, направи колеблива крачка напред и произнесе няколко едва разбираеми думи. Ерик скръсти ръце пред гърдите си и го подкани със странна смесица от гняв и веселие:

— Хайде, говорете, отче. Ние не сме варвари.

Монахът очевидно нямаше доверие в думите му, но бързо успя да овладее езика си.

— Аз съм отец Пол и принадлежа към старинния орден на Свети Бийд. Кралят ме изпраща, Алфред от Есекс.

— Наистина ли? — усмихна се подигравателно Ерик. Цялото му тяло се напрегна. По гърба му пълзяха предателски тръпки.

— Моля ви, скъпи принце! Кралят е извън себе си от гняв и не знае за предателството нищо повече от вас, но се кълне, че ще разкрие истината. Изпраща ви медовина, вълна, кожи и накити, приготвени от най-добрите му златари и шивачи.