Хедър Греъм - Робинята на викинга

Ерик коленичи и вдигна камата. Веднага разбра, че е същата като онази, която беше убила Роуан.

Оцелелите датчани се втурнаха да бягат и скоро изчезнаха между дърветата. Ерик изкрещя на Роло да го следва и се втурна към жребеца си. Препусна като луд, но непознатият конник беше изчезнал и не се знаеше в каква посока се е отправил. Ерик изруга на всички езици, които знаеше, и изтощено препусна обратно към лагера.

Младият Йон от Уинчестър, любимецът на краля, тъкмо се беше навел над мъртвото тяло на един датчанин. Надигна се и се потърси от отвращение, когато Ерик се приближи до него.

— Може ли да се има доверие на мирния договор, след като се случват такива неща?

Едуард от Съсекс, най-добрият приятел на Йон и някогашен верен придружител на Роуан, се присъедини към тях.

— Да бъда проклет, ако разбирам нещо! Тези тук не дойдоха да се бият и да победят, а само да убиват!

— Това не е необичайно за датчаните — възрази горчиво Йон.

— Не съм сигурен — отговори Ерик и поклати глава. — Какво като са датчани? Мъжете се бият, за да спечелят или да се защитават. За какво друго?

Никой не можа да му отговори. Събраха ранените си и се върнаха в лагера. Ерик изми кръвта от лицето и ръцете си, смени туниката си и се запъти към палатката на Алфред. Кралят беше там и слушаше един писар, изпратен от Гунтрум с подробните условия на мирния договор.

— В този проклет договор няма нито една вярна дума! — прекъсна го грубо Ерик.

Алфред се опита да го успокои:

— Вече изпратихме вест на Гунтрум и го обвинихме в коварство и предателство. Той отрича да е имал нещо общо с нападението. Изпрати ми една от дъщерите си за заложница, за да потвърди истинността на думата си.

— Значи предателят е между нас — отговори мрачно Ерик. — Предател, който е особено зле настроен към мен — или по-точно, стреми се да ме премахне от пътя си, — и то от деня, в който кракът ми стъпи на английския бряг. Всичко започна с това, че посланието ви не стигна до Рианон и корабите ми бяха нападнати от хората й. После, когато потеглих на юг, за да се срещна с вас и да се изправим отново срещу датчаните, някой ги беше предупредил за пристигането ми. Освен това имам всички основания да вярвам, че младият Роуан загина не от вражески меч, а бе убит, за да предизвика размирици в дома ми.

Откъм входа на палатката се чу ужасено охкане. Младият Йон от Уинчестър се втурна вътре, все още в бойното си снаряжение.

— Кълна се във всичко свято, лорд Ерик, наистина ли мислите, че младият Роуан е бил подло убит?

Ерик хвърли на масата камата, с която непознатият ездач се бе опитал да го убие.

Алфред огледа внимателно смъртоносното оръжие и изработката му. Умореното му лице се разкриви от болка и той се отпусна в стола си.

— Какво е това? — учуди се Йон.

Алфред му направи знак да вземе камата и момъкът побърза да изпълни заповедта. Кралят пое дълбоко въздух и заговори:

— Камата принадлежи на Уилям. Уилям от Нортъмбриън. Не може да има грешка. Сигурно е станало недоразумение…

Уилям от Нортъмбриън. Точно така. Уилям и Алън, Йон и Едуард бяха в дома му, в дома на Рианон, когато Алфред го повика на бой с датчаните. Уилям не замина с тях за Ирландия, но в отряда имаше много мъже от Есекс, повечето от които бяха под командата на Роуан.

— Няма недоразумение — отговори тихо Ерик. — Имам две такива ками. Едната беше извадена от гърба на Роуан в Ирландия, а с другата се опитаха да ме убият тази сутрин.

— В Ирландия…

— Потърсете един мъж на име Харолд от Мерсия. Ако е преживял последната битка, може би ще хвърли известна светлина върху събитията — предложи Ерик.

Алфред отиде до входа на палатката си и заповяда на застаналия отпред страж да потърси Харолд от Мерсия. После скръсти ръце на гърба си и се заразхожда нервно в тясното помещение. Само след минута се появи възрастният мъж, който беше разговарял с Ерик след смъртта на Роуан в Ирландия, и коленичи раболепно пред краля.

— Викали сте ме, милорд.

— Станете! — заповяда Алфред и воинът изпълни заповедта. Хвърли бърз поглед към Ерик и Йон и побеля като платно. Погледна към масата и като видя камата, целият се разтрепери. Обърна се и понечи да избяга навън, обзет от паника.

Йон застана пред изхода и му препречи пътя. Ерик го сграбчи за рамото и го завлече обратно пред краля.

— Бяхте ли на служба при Уилям от Нортъмбриън, когато заминахте за Ирландия?

— В служба на Уилям? Защо, не, не, разбира се, че не, кралю. Служех на младия Роуан, само на него.