Хедър Греъм - Робинята на викинга

Рианон впи поглед в младото момиче и си каза, че то е готово да изпълни всяко желание на съпруга й. Или вече му беше правила и други услуги?

— Благодаря, Джудит — отговори безизразно тя. Момичето не се помръдна от мястото си. Очите му жадно оглеждаха спалнята.

Мисълта, че един ден малката би могла да се озове в леглото на мъжа й, в прегръдките му, беше непоносима за Рианон. Трябваше да положи огромно усилие, за да запази самообладание. Нямаше да допусне да я правят на глупачка.

— Благодаря, Джудит, това е всичко.

Прислужницата въздъхна и се обърна към вратата.

— Би трябвало да внимаваш за това момиче! — предупреди я тихо Адела.

— О, не… — промърмори уморено Рианон. Искаше да остане сама. Обърна се и улови ръката на леля си. — Ти направи толкова много за мен, мила, събра вещите ми, приготви леглото ми. Вече съм добре. Ще се среша, ще хапна набързо и ще си легна. Направи и ти същото. Сигурно си много уморена.

Адела я погледна и кимна колебливо.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се. Моля те.

Адела я целуна и си отиде.

Щом леля й излезе, Рианон закрачи нервно напред-назад. После седна на края на леглото и с бавни движения започна да четка косата си. Беше й много трудно след преживяното в гората, но най-после успя да разреши сплъстените кичури. Помисли малко, после извади от сандъка си нощница. Избра тънка ленена риза с красива бродерия на деколтето и китките. Материята беше толкова фина, че не скриваше почти нищо. Нахлузи нощницата през главата си и страхливо се запита колко ли късно е станало и дали Ерик щеше да спи тази нощ при нея. Погледна таблата с вечерята, откри стомничка медовина и я изпи на големи глътки. После отново разреса косата си.

Пред вратата се чуха стъпки. Рианон захвърли гребена, пъхна се в леглото, разстла косата си върху възглавниците и стисна очи.

Вратата се отвори. Тя разпозна стъпките на Ерик. Вслуша се, за да го чуе как затваря вратата, и зачака да се приближи към леглото. Сърцето й биеше до пръсване.

Ерик застана пред леглото и втренчи поглед в неподвижната фигура. След малко се обърна, изу ботушите си и се съблече на светлината на единствената свещ. Рианон улавяше всяко негово движение.

Чу тихото му проклятие, когато се потопи в изстиналата вече вода. Очевидно се беше измил набързо, защото само след минута излезе и започна да се бърше.

Ей сега щеше да дойде в леглото и да я обвини, че се преструва на заспала. А тя щеше да седне и убедително да му отговори, че през целия си живот няма да прави нищо друго, освен да се подчинява на волята му и ще полага всички усилия, за да му достави радост. А после щеше да пошепне, че ще очаква с копнеж завръщането му — разбира се, ако й позволи да остане тук.

Ерик легна до нея, но не я докосна. Обърна й гръб и сякаш заспа.

Рианон отвори очи. Той беше духнал свещта, но луната огряваше стаята и опънатите мускули на гърба му се виждаха повече от ясно. Рианон стисна здраво зъби, за да не извика. Не знаеше какво да направи. Накрая се обърна с гръб към него, притисна се към голия му гръб и преметна една дълга къдрица от ухаещата си коса върху рамото му. Ерик пак не се помръдна.

Тя се обърна по гръб и се загледа с невиждащи очи в тавана.

— Ерик — прошепнаха най-после устните й.

Мъжът се обърна към нея и се подпря на лакът. Рианон потръпна под погледа му.

— Много съжалявам за дядо ви. Наистина.

Ерик не отговори. След малко понечи да се отпусне обратно на възглавницата, но вместо това изруга тихо, сложи ръце върху скованите й рамене и я привлече към себе си. Тя изстиска няколко сълзи от очите си, защото знаеше, че ще блеснат на лунната светлина, и пошепна в ухото му:

— Моля ви, не ме принуждавайте да замина с вас! Толкова ме е страх…

— Какво? — попита смаяно мъжът, приведе се над нея и я погледна в лицето.

Нямаше по-прекрасна жена от нея! Очите й блещукаха сребърни, устните й тръпнеха, червени като рози, тялото й ухаеше. Гърдите под прозрачната нощница се вдигаха и спускаха неравномерно. Розовите хълмчета му изглеждаха по-големи, по-пълни и по-изкусителни от когато и да било дотогава; връхчетата им също бяха още по-големи, по-тъмни, по-твърди и възбуждащи. Косата й милваше голото му тяло, обвиваше го целия, омайваше го. Но тя беше правила това и преди, за да наложи волята си, да замъгли разума му със златните си къдрици, с блещукащите сребърни очи, с мелодичния си глас и разкошните си форми. Това не е любов, каза си ядно Ерик, никога не е любов. Но тя беше негова и той я желаеше повече, отколкото която и да било друга жена преди нея. Сега му се искаше да я притисне нежно в обятията си, да я успокои, да я задържи.