Хедър Греъм - Господаря на вълците

— Трябва да отведем графинята! Сега тя е господарката. Виж как я следват хората. Трябва да я спасим!

— Единственият изход е да се предадем! Опитахме всичко. Те ни превъзхождат.

Гастон беше по-възрастен и по-мъдър от Филип. Бе видял и преживял много тежки битки. Той се приближи още повече до Филип, стараейки се Мелизанда да не чува разговора, но не успя.

— О, боже, не виждаш ли, че Жерар иска да убие това дете! Тогава всичко ще е негово. Трябва да я спасим.

— Да я убие? — като ехо повтори Филип и тръсна глава. — Не, той я желае, точно толкова, колкото и земята. Трябва да се предадем и тогава той няма да посмее да я убие.

— Но ако тя продължи да се сражава… — Гастон й хвърли бърз поглед и млъкна.

Мелизанда прехапа долната си устна, за да прикрие страха. Осъзна, че са обречени.

Хората я бяха последвали, но неприятелят ги превъзхождаше. Сега забеляза и нова опасност. Тя, Гастон и Филип бяха отрязани от останалите.

Погледна към Жерар. Стана й мъчно — та нали бяха роднини! Той и баща й бяха втори братовчеди. Толкова години Жерар се бе ползвал от щедростта му. Въпреки това го уби.

Нов прилив на омраза лумна в погледа й.

Жерар беше едър като баща й, висок и мускулест, но малко по-възрастен. Устните му винаги бяха презрително свити и това често я плашеше. Усмивката му я безпокоеше още от дете, затова мразеше да го целува по бузата, когато това се налагаше. Правеше го бързо и се отдръпваше.

Сега разбра, че вътрешното й чувство не я е лъгало.

Искаше й се да вие и скимти при вида на триумфа, изписан на лицето му.

Стресна я настъпилата тишина. Нямаше викове и дрънчене на оръжие.

Всички бяха замрели, вперили очи в нея и Жерар. Гледаха и чакаха.

Изправен на белия си жребец, Жерар се усмихваше тържествуващото.

— Предай ми детето, Филип. Сложете оръжие и сте свободни.

— Ти уби баща й с измама, нима очакваш да ти предадем едно безпомощно дете? — възпротиви се смело Гастон.

Жерар посочи Мелизанда.

— Това безпомощно дете вдигна оръжие срещу моите хора и вече уби едного. Освен това забравяш най-важното: просто нямате избор!

— Нима искаш още кръв, нима това не ти е достатъчно? — извика внезапно Мелизанда.

Беше видяла обезобразеното тяло на баща си на земята и сълзите отново рукнаха от очите й. Опитваше се да не гледа на там, но този път не успя. В момента й беше все едно дали ще умре. Трябваше да избоде очите на предателя.

Тя смушка с пети коня си.

Постъпката й беше детинска, но така и така всичко бе загубено. Тя беше добър ездач, по-добър от врага си. Стигна го с един скок на коня. Всички зяпнаха от удивление. Яростта и мъката й даваха сила. Тя се хвърли от своето седло върху Жерар и успя да го събори. Той изруга гневно. И от двете страни на бойното поле се чуха смаяни възгласи. Това момиче успя да повали могъщия воин!

Мелизанда впи нокти в гърлото му и гневно започна да го души.

— Помогнете ми, дявол да го вземе! — извика Жерар.

Той я гледаше слисан. Мелизанда го удари отново, но в това време, някой я сграбчи за ръцете и успя да я отдели от предателя. На лицето на Жерар липсваше обичайната презрителна усмивка. То беше опръскано със собствената му кръв. Избърса се озлобен.

— Ще ми платиш за това, скъпа ми братовчедке — обеща й той. — Нещастна малка вещица!

Жерар с усилие успя да се изправи. Пречеше му тежката ризница, която го притискаше към земята.

— Убийте всички — заповяда на хората си. — Да не остане нито един жив от тази пасмина.

— Ти се закле, че ще ги освободиш, ако се предам — извика Мелизанда.

Кафявите му очи й хвърлиха бърз поглед, изпълнен с подигравка. Усмихна се.

— Сега няма да се пазарим, малка проклетнице. Ти сама се хвърли в обятията ми. Всички да минат под ножа! Всички! — Той я посочи с пръст. — А ти ще се научиш да ми се подчиняваш, иначе те чака бавна и мъчителна смърт.

— Няма да посмееш. Кралят ще те обезглави!

— Ще видим! — Той я сграбчи за косата и я привлече към себе си. Беше по-силен. Преди момичето да се усети, той я метна на коня си и сам скочи на седлото зад нея.

— Хубаво дете! — подигра се той. — А може би трябва просто да те оставя на датските си приятели? Дали ще те оставят да пораснеш, или ще предпочетат да се забавляват с теб веднага? Мисля, че не са свикнали да чакат. А и каква е разликата между хубавата жена и сладкото дете? — той отново се засмя. Баща ти не пожела да те даде на мен или някой от синовете ми. Все ми е едно дали си жена или си още дете. — Жерар повиши глас: — Всички сте свидетели, че момичето е мое! — извика той триумфално. — Бъдете свидетели — момичето е мое и крепостта е моя!