Хедър Греъм - Господаря на вълците

Но той не я гледаше. Зяпаше объркано Регвалд.

— Дете! — повтори замислен.

Регвалд се намеси бързо:

— Желанието на баща й беше да се съюзите. Разбира се, той имаше предвид в бъдеще. Вярваше, че ще я харесате. За съжаление, сполетелите ни нещастия промениха нещата. Тази крепост се нуждае от господар.

— Какво? — възкликна Мелизанда, но никой не й обърна внимание. А само преди малко всички вярваха в нея и я следваха.

Регвалд продължи:

— Милорд, сватбата трябва да стане веднага, но моля ви да изчакате известно време с брачната нощ. Нека съпругата ви поотрасне. Виж, земята ще е ваша. Погледнете крепостта, тя е истинско съкровище. Земята е плодородна, уверявам ви.

— Крепостта е моя! — извика Мелизанда. Задушаваше се. Погледна Регвалд — луд ли беше! Та те бяха победилите! Защо учителят се опитваше да задържи този викинг тук?

И двамата я погледнаха.

— Моя е! — повтори тя. — Регвалд, аз съм графинята!

— Това дете е невъзпитано! — обърна се викингът към Регвалд.

— Какво! — извика Мелизанда.

— Да, вярно, че все още е дете, но вече е красавица! — продължи да се пазари Регвалд.

Сините очи я огледаха с безсрамна безцеремонност. Почувства се гола и обладана.

— Да, и си представям какви неприятности ще ми донесе! — възкликна викингът примирено.

— Милорд, уверявам ви…

— Е, поне да видим крепостта — студено отсече варваринът.

Застинала върху коня, Мелизанда почувства яростта чак в петите си. Регвалд се опитваше да я омъжи за този дивак. Предлагаше му нея и цялата крепост. Викингът не я беше харесал и сега искаше да се убеди дали поне крепостта си струва.

— О, не мога да повярвам, това е невероятно! Какво безочие…

— Наистина — прекъсна я меко викингът, — поведението ти с непростимо, девойче. — След това се обърна към Регвалд: — Аз ще се погрижа за по-нататъшното й възпитание. Зная къде могат да я опитомя поне малко.

— Регвалд! — извика Мелизанда тихо. Чак сега забеляза, че са заобиколени от много хора. Тук бяха и нейните войници. Всички се бяха били за Конар Мак Олаф.

Тя не можеше да си позволи да се разправя пред тях.

— Никога няма да се съглася, чуваш ли? Никога! Бъди проклет! — тихо изсъска тя на Регвалд, обърна коня си и подкара Воин към крепостта.

Не беше успяла да измине и половината път, когато чу конски тропот зад гърба си. Обърна се точно когато една мускулеста ръка се пресегна и я сграбчи. Опита се да се задържи на коня, но в миг се озова на седлото пред викинга. Той я прегърна здраво, при което Мелизанда пребледня и цялата пламна. Усети топлината на гърдите му дори през двете ризници.

Портите тържествено се отвориха. Двамата влязоха заедно в крепостта.

Викингът препусна към конюшнята.

— Ти, варварин такъв! — извика тя, опитвайки се да се освободи от прегръдката му. — Нямаш право! Пусни ме, иначе ще те ухапя! Измъкнах се от Жерар, на теб ли няма да избягам!

Внезапно млъкна. Той беше скочил на земята, протегна ръце към нея и я задържа във въздуха. Краката й висяха безпомощно.

— Ухапи ме, девойче, и обещавам, че ще те натупам здравата.

— Как смееш да ми говориш така!

Той присви очи и се усмихна.

— Какъв съм глупак! Да се сгодя с едно дете! — възкликна той.

— Никога няма да стане! — закле се Мелизанда. — И не смей да ми посягаш, защото…

— Въобще не съм сигурен, че си заслужава — промълви гой тихо. — Колкото до годежа, ще си помисля.

И я пусна на земята. В това време пристигнаха и останалите.

Мелизанда си спомни за баща си. Той лежеше мъртъв някъде отвън.

— Пусни ме — помоли тя. — Можеш сам да разгледаш крепостта. Аз трябва да…

— Какво?

— Трябва да се погрижа за баща си — каза тя тихо, едва сдържайки сълзите си.

Конар я пусна.

— Върви!

Тя тръгна, но той отново я спря:

— Мелизанда! Независимо от чувствата ти, няма да допусна още веднъж да ме излагаш пред хората ми.

— Аз съм господарката тук! — извика тя.

Той направи крачка към нея.

— Нека опитаме отново, графиньо! Ако не се държиш както подобава на положението ти, аз ще се погрижа да усвоиш подходящи маниери.

Очите й се свиха и тя прехапа устни.

— Няма да допусна да ме поучава един викинг!

— Не се заблуждавайте, малка госпожице! Кълна се, че ще те накарам да се държиш прилично.

— Нямаш права над мен!

Златните му мигли трепнаха. Огледа замъка.

— Е, тогава ще се наложи да се сгодим и ще имам всички права — обясни й той с усмивка.

Мелизанда понечи да тръгне. Той я хвана за ръката и я задържа.