Хедър Греъм - Интриги

— Джефри!

— Не знам дали…

— Не смейте да твърдите, че не знаете за какво се отнася! Нали затова дойдохте!

Мъжът въздъхна и се предаде.

— Не би трябвало да ви го казвам, милейди…

— Но аз трябва да знам! — извика невъздържано тя.

— Преди малко научихме, че лорд и лейди Брайънт са се скрили в близост до Дувър.

Роуз спря да диша. Измамният рай, в който беше живяла през последните дни, се разпиля на късчета. Пиърс беше отишъл да търси Ан. Скоро щеше да я види отново и да си спомни колко я обича. Освен това щеше да се опита да убие Джеймисън.

— О, Господи! — прошепна безсилно тя. — Защо му казахте?

Като видя сълзите в очите й, Джефри изпита безкрайно съчувствие.

— Аз му служа — отговори тихо той. — Не можех да не му кажа.

Роуз се опита да потисне хълцането си.

— Той ще намери бегълците и в гнева си ще забрави всяка предпазливост.

— Аз ще го придружа, милейди, кълна ви се, и ще му помагам с всички сили. Опитайте се да се поставите в неговото положение! Той трябва да се увери, че лейди Ан е добре… — Джефри млъкна уплашено.

О, да, каза си уморено Роуз, той е длъжен да запази честта си. Тя сведе глава и от очите й закапаха сълзи. И тя желаеше само доброто на Ан, но изпитваше ужасен страх. Каква ирония! Само преди няколко дни се опитваше да си втълпи, че не е в състояние да понася милувките на Пиърс. А сега беше убедена, че не може да живее без него.

Тя възседна кобилата си, смушка я с пети и препусна в галоп към замъка. Хвърли юздите в ръцете на един млад ратай и се втурна в залата. Гарт излезе да я посрещне, но тя не му обърна никакво внимание и изкачи стълбите на един дъх. Намери Пиърс в спалнята. Мъжът й тъкмо беше облякъл чиста риза и затягаше колана с шпагата. Роуз спря на прага, за да проследи движенията му. Когато Пиърс се обърна към нея, в погледа му имаше мрачна решителност.

— Не отивай! — помоли с пресекващ глас тя.

— Нямам избор.

— Ти си развълнуван… — Тя се поколеба. — Защото още обичаш Ан. Не бива да убиваш нито Джеймисън, нито Джером, не разбираш ли! Ако го направиш, ще те обесят. Дори кралят няма да може да те спаси. Цяла Англия знае колко ги мразиш.

Мъжът й вдигна вежди и се усмихна меланхолично.

— Нали самата ти имаше желание да ме видиш обесен?

— Моля те, Пиърс, недей! — проплака с болка тя.

Той облече дългия си жакет, нахлупи широкополата шапка, затъкна в колана си пистолет и намести сабята на хълбока. Роуз му препречи пътя към вратата, но той застана пред нея и проговори заклинателно:

— Трябва да отида! За Бога, дължа й това!

Коленете й омекнаха и тя се облегна на вратата.

— А може би отиваш в капан… Не знаеш какво те очаква в Дувър… — Тя не беше в състояние да произнесе думите, които пареха в душата й. „Моля те, не отивай, не ме напускай, защото аз започвам да те обичам и искам да прекарам живота си с теб!“

— По дяволите, Роуз! Трябва да изпълня дълга си, не разбираш ли? Махни се от пътя ми.

Не, нямаше смисъл да каже тези думи.

— Не можеш да отидеш там и да ги убиеш хладнокръвно!

— Никога не съм го правил.

— Но и никога не си бил бесен от гняв като сега.

— Нима си въобразяваш, че си в състояние да оцениш правилно душевното ми състояние, Роуз Удбайн?

Роуз Удбайн. Очевидно беше забравил, че тя е негова жена. Роуз се залови за рамката на вратата.

— Тогава върви и убивай! — изсъска ядно тя.

Той я погледна колебливо, протегна ръка и улови брадичката й.

— Роуз — прошепна настойчиво той, — трябва да разбереш…

Нали точно това се опитваше! Очите й се напълниха със сълзи. Той изпитваше нещо към нея, но не достатъчно, за да не я напусне. Гневът взе връх и тя блъсна ръката му.

— Хайде, какво чакаш? Иди и убий Джером и Джеймисън или се остави да те намушкат с нож! Отмъсти за всички ни и нека те обесят!

— Върви по дяволите, Роуз!

— Мразя те, мразя те! — прошепна със задавен от сълзи глас тя.

Мъжът се поклони подигравателно.

— Вече си ми го казвала много пъти, милейди. — В следващия миг я грабна в прегръдката си, устните му се впиха в нейните и той я зацелува с дива страст, вкуси солта на сълзите, които се стичаха по бузите й. После рязко я пусна, затича надолу по стълбата и извика Гарт.

Роуз го проследи със замъглен от сълзи поглед. Изведнъж в ума й изникна смела идея. Не, тя нямаше да го остави да умре. И тя щеше да замине за Дувър.

Ан стоеше на стълбата, която водеше към голямата зала на Хънтингтън Манър. Лицето й беше сиво, тялото й трепереше от ужас. А трябваше да изглежда спокойна и любезна. Джеймисън вече я чакаше. След сватбата тя беше направила всичко, за да понася този отвратителен брак, защото не искаше мъжете да се убиват заради нея. Ако Пиърс разбереше, че бившата му любима търпи адски мъчения, щеше да дойде тук и да убие и съпруга й, и Джером. Нищо, че сега беше женен за Роуз Удбайн.