Хедър Греъм - Интриги

Макар че честта му заповядваше да потърси Ан, той трябваше да се примири с женитбата си. Ан беше доловила искрите, които прехвърчаха между двамата, макар че те не го осъзнаваха.

Да, Пиърс беше женен. Страшното беше, че Джеймисън продължаваше да се бои от него и Ан го усещаше. Искаше му се да се върне в Лондон, но не смееше. Колкото и да я обожаваше, имаше нужда и от любовницата си. Веднъж беше произнесъл името й насън и Ан не се съмняваше, че тази Бет му е помогнала в организирането на мръсния заговор.

След сватбата той гореше от нетърпение да напуснат Лондон и събра всички пари, които му дължаха. Доведе я в къща, която отговаряше на целите му, защото приличаше на крепост. Охраняваха ги много строго, в къщата живееха най-малко дузина пазачи, а прислугата в Хершиър Хаус беше получила строги указания да следи за появата на Пиърс Дефорт.

Тази сутрин Джеймисън стоеше в залата на своя домакин и се взираше мрачно към морето. По гърба на Ан пролазиха студени тръпки. Съпругът и беше красив мъж, едър и рус, с аристократични черти. Тя трябваше да изпитва нещо към него, поне съчувствие. Опитваше се да бъде мила с него, наистина се опитваше. Когато чу стъпките й, той се обърна. Носеше един от красивите халати на благодетеля си, а в ръка стискаше чаша с уиски.

— О, ето че идва добродетелната ми съпруга! — провикна се той и вдигна чашата за поздрав.

Без да му обръща внимание, Ан отиде до масичката, където бяха наредени бутилките, наля си вода и изпи чашата на един дъх. Едва тогава се обърна към Джеймисън.

— Твърдиш, че ме обичаш. Ако това е вярно, би трябвало да престанеш да ми се присмиваш при всеки удобен случай. Или се стараеш да прикриеш страха си?

— Аз ли изпитвам страх? От теб ли? — попита надменно мъжът.

— Страх те е от Пиърс.

Джеймисън поклати презрително глава.

— Той ще умре. Скоро.

Ан го погледна ужасено, но бързо се овладя.

— Ти никога няма да го убиеш!

— Аз не, но хората ми ще го подмамят в засада. Той ще дойде тук, за да си отмъсти, и тогава… Много съжалявам. Всички знаят, че ме е заплашвал със смърт.

Ръцете й затрепериха и тя се залови за ръба на масата.

— Ти си глупак!

— Този мъж трябва да изчезне от живота ми.

— Той наистина ще дойде тук, Джеймисън. Не можеш ли да разбереш мотивите му? Трябва да ми позволиш да говоря с него. По дяволите, нима не знаеш защо се омъжих за теб?

— Защото те бяха упоили.

— Защото исках да предотвратя проливането на кръв, затова — отговори твърдо тя. Сега наистина изпитваше съчувствие към него, примесено с нещо като привързаност. Той беше положил толкова усилия, за да я завладее… Тя отиде при него, взе чашата от ръката му и я остави на масата. — Не бива да пиеш толкова рано сутрин. Опитай се да ме изслушаш. Аз ще изпратя вест на Пиърс и Роуз и ще си уредя среща с тях.

— Какво ще им кажеш? — Той посегна към ръката й и я стисна с все сила.

— Ще ги уверя, че съм щастлива с теб, ще им пожелая добър брак и много щастие. След това ще се явим заедно в кралския двор.

— За теб това е много важно, нали?

Ан се поколеба. Да, мястото й в двора означаваше много за нея. То беше част от живота й и тя беше решена да продължи да живее, както досега, въпреки неприятните промени и близостта на Джеймисън.

— Да — потвърди с усмивка тя. Беше сигурна, че може да живее добре с Джеймисън, стига Джером да не е наблизо. — Хайде, поръчай закуската, а аз ще отида да напиша писмото.

Мъжът се взираше замислено в догарящия огън. Изведнъж чу писъка на жена си и се стресна до смърт. Обзет от паника, той се втурна към стълбата и я видя да се търкаля по стъпалата като счупена кукла.

— Ан! — изрева дрезгаво той.

Главата й се удари в последното стъпало, тя се претърколи още веднаж и остана неподвижна. Джеймисън коленичи до нея и повдигна главата й на скута си. Лицето й изстиваше…

— Ан! — изплака отчаяно той. Главата й се отпусна назад и той я притисна до рамото си. Едва тогава видя кръвта, която се стичаше по слепоочието й. Цялото стълбище беше опръскано с кръв.

Той изкрещя отново името й, разтърси я. После я положи па пода, помилва бузите й, впи устни в устата й, потърси признаци на живот. Ала вкуси само кръвта.

Най-после разбра истината. Никога вече нямаше да се наслаждава на брачното си щастие. А Пиърс Дефорт нямаше да намери бившата си любовница жива.

Колко спокойно и красиво беше лицето й в смъртта… Русата ангелска коса беше цялата в кръв.

— Мили Боже! — пошепна безсилно мъжът.

Какво ли щеше да му стори Пиърс, когато пристигнеше тук? Сигурно нямаше да повярва, че случилото се е нещастна случайност, че Ан е паднала сама. Никой нямаше да му повярва.