Хедър Греъм - Интриги

— Най-после се съединихте завинаги, мили мои — прошепна задавено Джером и изтри острието на ножа си в полата на мъртвата си сестра.

После се изправи и зачака да го обземат угризения на съвестта, но тези чувства му бяха чужди. Престъплението беше съвършено. Скоро щеше да се радва на богатството си и нямаше да го дели с никого. Нямаше от кого да се страхува. Трябваше само да направи така, че Пиърс Дефорт да бъде заварен на местопрестъплението с двата трупа. Цяла Англия знаеше, че херцогът е луд от ревност и гняв и не би се спрял пред нещо, за да намери Джеймисън Брайънт.

Разбира се, констейбълът трябваше да пристигне навреме, за да го завари наведен над двата трупа и да го арестува.

Джером се огледа и смръщи чело. Как да направи сцената по-правдоподобна? А, да, момичето! Малката красавица, която вече беше използвал като марионетка в играта си… Той хвърли последен поглед към прегърнатите трупове и излезе с бързи стъпки от залата.

След като реши да тръгне след Пиърс, Роуз не загуби нито минута в колебания. Тъй като нямаше никакви пари, тя извади няколко скъпоценности от раклата. Облече проста памучна рокля и взе широката тъмнозелена наметка на мъжа си. Нахлупи качулката и се втурна надолу към залата, където чакаше Гарт.

— Какво е това, милейди? Къде отивате?

— Заминавам за Дувър. Пусни ме да мина, Гарт. Тръгвам след съпруга си. — Тъй като прислужникът не се помръдна от мястото си, тя продължи настойчиво: — Моля те! Искам да попреча на онези негодници да го убият. Той е бесен от гняв и това може да го отведе в Нюгейт. Или на бесилката!

— Ами ако с вас се случи нещо лошо, милейди? Той ще ме изгони на улицата. И това на моята възраст!

Решена на всичко, Роуз мина бързо покрай него и изскочи навън. Гарт погледна загрижено след нея, после извика слугинята Сали, която тъкмо отиваше в кухнята.

— Ела тук, добра жено! Назначавам те за управител на къщата. Лейди Роуз тръгна след господаря и се боя, че не ми остава нищо друго, освен да я последвам.

Пиърс пристигна в Дувър преди смрачаване. Пристанището беше пълно с рибари и моряци. Някои седяха на чаша грог, стари песни изпълваха въздуха с пиянски дисонанси. В тъмните улички чакаха проститутките. От многобройните кръчми долитаха смехове и крясъци.

От тъмните сенки изникваха съмнителни личности. Крадците и убийците упражняваха мръсния си занаят. Денем тук се движеха предимно честни хора, но в мрака…

Местните хора не интересуваха Пиърс. Джефри Дараунт прикриваше гърба му, собствената му сабя и пистолетът бяха на сигурно място в колана му. Двамата препускаха в галоп по мръсните улички, докато стигнаха до последната кръчма. Пиърс махна с ръка на слугата си и двамата слязоха от конете.

Голямото помещение беше задимено. Камината не теглеше добре, а татуираните моряци непрекъснато пълнеха лулите си с тютюн от Новия свят. На подиума се беше изправила пълногърда уличница с катраненочерна коса и пееше една от известните песнички за капитан Джак и „голямата му тояга“. Ейл и ром се лееха без мяра, сервирани от изтощени, изнервени келнерки, които постоянно отблъскваха жадните ръце на пияните мъже.

Пиърс влезе, следван по петите от Джефри, и веднага усети промяна в атмосферата. Пияниците ги забелязаха още с влизането и макар че носеха безлични тъмни наметки с качулки, всички разбраха, че новодошлите не са като обичайните посетители. Двамата намериха място в края на една грубо скована маса и седнаха един срещу друг.

След минута се появи келнерка с кана ейл и се усмихна подканващо.

— Добър вечер, милорди, какво ви води при нас? Не че не сте добре дошли, но хора като вас почти не ни удостояват с честта да ни посетят. — Тя се приведе към Пиърс и продължи с понижен глас: — Може би търсите по-особени жени или забавления, които не можете да си позволите с благородните дами? — Крехкото момиче с луничаво лице и дълга черна коса беше твърде дребно, за да носи тежките кани. — Каквото и да ми платите, милорди, уверявам ви, че няма да съжалявате. Няма да ви искам много, защото сте здрави и имате хубави зъби.

Пиърс извади златна монета от кесията си и я сложи на масата. Очите на момичето засвяткаха жадно.

— Каквото и да пожелаете, милорд, бъдете сигурен, че ще го имате. Ще ви докарам млади момичета или дори момчета. Каквото искате! Аз съм Моли и съм изцяло на вашите услуги.

Той я погледна строго и поклати глава.

— Трябват ми сведения. Преди известно време в този град са се преселили един богат лорд и съпругата му. Вероятно живеят усамотено, но в пристанище като вашето новините се разпространяват бързо. Освен това лордът вероятно е купувал храна и е наел персонал. В къщата им живее един приятел, който със сигурност търси забавленията, които споменахте преди малко.