Хедър Греъм - Интриги

— Колко много? Не, май не. — Тя се облегна на гърдите му и помилва бузата му. — Вече сме женени повече от година, дарих те със син, но все още не знам колко е голяма любовта ти.

Пиърс се засмя и я притисна към себе си.

— Обичам те толкова много, че по-скоро бих умрял, отколкото да живея без теб. Обичам те с цялото си сърце, от дъното на душата си.

— А ти, Пиърс, си моят живот.

Той я обърна към себе си и се взря в прекрасните й очи.

— Моята смела Роуз! Тази нощ едва не умря заради мен.

Пръстите й се плъзнаха по шията му и намериха мястото, където учестено биеше пулсът.

— Веднъж те загубих и не можех да позволя това да се случи и втори път. Нямаше да го преживея.

Пиърс спря коня си под едно огромно дърво в края на пътя, за да целуне жена си — бавно и нежно, изпълнен с трудно сдържана страст. Устните й бяха безкрайно сладки. Свитата спря на известно разстояние и Пиърс прошепна съзаклятнически:

— Най-добре е да почакаме, докато стигнем у дома. Искам да кажа… ако си добре.

— Разбира се, че съм добре — и копнея за теб.

— Вече бях повярвал, че никога повече няма да те държа в обятията си.

— Аз съм жива, Пиърс. Ти ме върна към живота. Чух как викаше името ми.

— Отсега нататък ще гледаме само в бъдещето. — Пиърс пришпори коня си и препусна към замъка Дефорт.

Когато най-после слязоха от конете в двора на замъка, вратата се отвори с трясък. Ашкрофт Удбайн изскочи навън с посивяло от умора лице и се втурна към дъщеря си. Роуз се засмя и го прегърна.

— Всичко е наред, татко.

— Милейди! — Мери Кейт излезе да посрещне господарката си, следвана по петите от Гарт. След тях се появиха и всички останали слуги, за да поздравят господарите си с щастливото избавление.

След малко откъм вратата прозвуча подигравателен глас:

— Лорд и лейди Дефорт! Искам да ви кажа, че не ми беше никак трудно да се грижа за кръщелника си. Само че малкият Пиърс реве страховито. Май кралското ми лице не му харесва особено. Освен това ви моля да имате предвид, че съм вашият владетел, а не бавачка!

Роуз и Пиърс се обърнаха към своя крал, размениха си многозначителен поглед и избухнаха в луд смях.

— О, Ваше величество! — извика Роуз, застана пред него и направи реверанс. — Моля за прошка! Вече сме си у дома и няма да ви се наложи да смените пелените на малкия херцог.

— Какво говориш, дъще? — намеси се ужасено Ашкрофт Удбайн, но кралят махна развеселено с ръка и заповяда:

— Бързо вътре, мадам! Синът ви чака! — После протегна ръка на Пиърс. — Скъпи приятелю!

— Джером е затворен в Дувърската крепост — съобщи Пиърс и улови ръката на краля. — Ще остане там, докато го изправят пред съда.

Чарлз кимна и очите му засияха с цялото очарование на рода Стюарт.

— Много се радвам, приятелю. Няма ли да изпием по чаша вино? — Той се обърна към Гарт и го потупа по рамото. — Тази вечер извадете най-доброто, което предлага херцогската изба, добри човече.

Гарт кимна с достойнство и всички влязоха в залата. Преди да затвори вратата, Пиърс се върна в двора, за да потърси Джефри и кралската свита, които бяха останали до вратата. Войниците бяха под началството на сър Невил и сър Пейн, с тях яздеха и лордовете Рийвз и Мобли.

— Заповядайте да пием по чаша вино, приятели!

— Отлично предложение — след тези напрегнати нощни часове! — засмя се доволно Невил. — После обаче ще ни позволите да нощуваме в залата ви, Дефорт.

— От мен да мине. Но само ако ми обещаете, че няма да се качвате на горния етажа — отговори ухилено Пиърс.

Мъжете слязоха от седлата с гръмки смехове и го последваха в залата.

Макар че вече се разсъмваше, празникът беше много весел и виното се лееше без мяра. Празнуваха не само господарите, но и слугите.

Роуз поглеждаше скритом към камериерката си и Гарт. Двамата си шепнеха, докосваха се нежно и очевидно бяха щастливи. Тя се радваше на връзката им. Домакинството имаше нужда от стабилна двойка икономи.

Когато дойде утрото, кралят реши да вземе част от свитата си и да се върне в Лондон. Пиърс стисна благодарно ръката му, а Роуз падна на колене и се опита да я целуне. Галантният Чарлз побърза да я изправи на крака.

— О, не, мадам, по-добре е аз да целуна красивата ви ръчица! — Той се поклони като съвършен джентълмен и излезе от залата. Много от благородниците бяха заспали пред чашите си с вино или на пода. Някои хъркаха шумно, други бяха обгърнали е ръце големите кучета, за да се топлят в козината им.

Мери Кейт и Гарт се качиха на втория етаж, за да видят как е Уди. Роуз потърси баща си и го откри да дреме доволно на стола си начело на масата.