Хедър Греъм - Интриги

— Помощ! В името на Бога, помогнете ми! Отвлякоха ме! Кралят ме закриля! Помогнете ми!

Джером я сграбчи грубо, дръпна я навътре в стаята, запрати я към леглото в отсрещния ъгъл. Наведе се над нея и лицето му се разкриви от див гняв. В този миг нощта се огласи от мъжки вик и двамата замръзнаха на местата си.

— Роуз! Роуз!

Гласът на Пиърс! Роуз се възползва от смайването на врага си, скочи и се втурна отново към прозореца. Мъжът й препускаше насам на верния си жребец.

— Пиърс! Кръчмата е пълна с въоръжени мъже! Внимавай! Той иска да те убие!

Тя изпищя задавено и замлъкна изведнъж. Джером я стисна за гърлото и спря достъпа на въздух.

— Ей сега ще я удуша, Дефорт, пред очите ти! — изрева разярено той. — Махай се оттук!

Роуз заби лакътя си в брадичката му и пръстите, които се бяха впили в гърлото й, се отпуснаха.

— Повикай кралските хора, Пиърс! Той и без това ще ме убие! Но не го оставяй да избяга! Той трябва да си плати за всичко!

Жилавите пръсти отново обхванаха гърлото й.

— Вече си мъртъв, Джером! — проговори с треперещ глас Пиърс.

Роуз не чуваше нищо. Макар че се отбраняваше яростно срещу смъртоносната хватка, тя беше твърде слаба, за да се справи с Джером, и го знаеше. Освен ако… Престори се на мъртва, спря да диша и се свлече на пода. Джером не се поддаде на уловката й. Пръстите му стискаха безмилостно гърлото й и пред очите й се спусна черна мъгла. След малко убиецът усети, че жертвата му се е предала, и я пусна. Изправи се и се огледа доволно. Докато наемниците му се биеха с херцога, той щеше да избяга. Уверен в себе си, грабна сабята си и излезе от стаята.

Пиърс и Джефри нахлуха в кръчмата, която вече им беше позната от нощта, когато търсеха сведения за Джеймисън и Ан. Сега съпругата му беше пленница в една от стаичките над кръчмата, под властта на Джером. В началото Пиърс видя само неясни фигури, които сякаш плуваха в задименото помещение — келнерки, моряци, пияници, пирати и крадци. След миг погледът му падна върху разбитата дървена стълба, която водеше към втория етаж. Втурна се към първото стъпало, но само след две крачки бе нападнат от двама мъже с извадени саби и кръвожадни очи.

— Махайте се оттук, по дяволите! — изрева вбесено той.

Още с първия удар изби сабята на единия нападател и го свали на земята. Обърна се светкавично и острието на сабята му прониза рамото на втория, който изпищя от болка и се отдръпна настрана.

По стълбите вече слизаха следващите трима мъже. Останалият до вратата Джефри се биеше с едър червенокос тип, докато един по-дребен се опитваше да го издебне в гръб.

— Джефри! — изкрещя предупредително Пиърс и приятелят му се обърна тъкмо навреме, за да забие острието на сабята си в гърдите на чернокосия. В следващия момент оръжието му се стовари с унищожителна сила върху главата на втория противник.

Пиърс престана да обръща внимание на верния си спътник. Трябваше да си пробие път към стаята на жена си срещу един наемник с тъмни къдрици и гъсти мустаци. За да не губи време, той го прати на земята с един добре прицелен удар, хвърли се срещу другите двама и ги метна надолу по стъпалата.

В този миг Джером излезе от стаята и се втурна по дългия коридор, за да се измъкне от задната врата. Между двамата смъртни врагове стоеше само един наемник с извадена сабя. Русо, почти красиво момче, което изглеждаше сериозно уплашено. В сърцето на Пиърс пропълзя съчувствие.

Той изкрещя заплашително и се усмихна облекчено, когато момъкът се сви до стената и го пропусна да мине. Беше дошло времето да си разчисти сметките с Джером. Тъкмо когато беше стигнал до вратата, беглецът усети на раменете си две силни мъжки ръце, които го обърнаха към коридора и го притиснаха до стената.

Без да губи самообладание, Джером отпусна меча си, изгледа врага си със странните си воднистосини очи и дори се усмихна.

— Хайде, убийте ме по-бързо! Трябва да отидете при жена си. Дано я заварите жива…

Пиърс се намръщи заплашително.

— Ако си сторил зло на Роуз, не се надявай на лека смърт. — Като видя тичащия към тях Джефри, той пусна врага си. Вече беше сигурен, че Джером няма да избяга. Обърна се и се втурна като вихър към стаята, от която беше излязъл Джером. Отвори вратата е трясък и видя сгърчената на пода Роуз. Смарагдовозелената рокля беше разпростряна по пода и надиплената копринена пола беше в странно противоречие с бедната, мръсна стаичка. Разпуснатата коса скриваше лицето като огнен водопад.

— Роуз! — изкрещя отчаяно Пиърс и падна на колене. — Господи, не! — Той я грабна в прегръдката си, взря се в пепелявото й лице, докосна нежните бузи, целуна изстиващите устни. А след това откри виолетовите петна по шията й. — Роуз! — В гласа му имаше луд гняв.