Хедър Греъм - Интриги

Пиърс се усмихна благодарно и забърза към вратата, но кралят го спря.

— Вече не е нужно да се криете под монашеското расо. Джером уби бедното момиче пред дузина свидетели и показа истинското си лице. Вероятно ще се наложи да застанете пред съда, но само за да освободите името си и от последното петънце.

— Всичко това няма да има значение, ако не се върна с жена си, Ваше величество — отговори тихо Пиърс.

— Тогава побързайте! — извика настойчиво кралят.

Пиърс кимна и излезе на двора. Отиде бързо при Джефри, който чакаше с двата коня на изхода, и се метна на седлото. Двамата препуснаха право на юг.

Дали Джером имаше голяма преднина? Какво беше замислил? Дали смяташе да държи Роуз в плен, докато стигне до Ламанша, или беше решил да я отведе във Франция? А може би щеше да я отстрани от пътя си, щом изпълнеше целта си, както беше постъпил с толкова хора преди нея? По челото на Пиърс блестяха капчици пот. Той препускаше, без да щади коня си. Джефри не изоставаше. И двамата знаеха, че негодникът не бива да им се изплъзне. Джером трябваше да получи заслуженото наказание.

Двамата пристигнаха в Дувър, минаха в галоп покрай замъка и продължиха към пристанището. Джефри събра сведения и каза на господаря си, че от сутринта не е отплавал нито един кораб. На разсъмване, със започването на отлива, трябвало да заминат два кораба, „Блу Хоук“ и френският „Бонжур“.

Пасажерите вече започнали да се качват на борда.

— Струва ми се по-вероятно Джером да избере чуждия кораб — промърмори замислено Пиърс. — Нали англичаните го гонят…

— Ще почакаме ли? — попита Джефри.

Пиърс поклати решително глава.

— Не мога да чакам. Само Бог знае какво ще направи с Роуз, след като именно тя смъкна маската на почтеността от лицето му. Трябва да ги потърсим.

Двамата обиколиха уличките на пристанищния град, надникнаха във всяка кръчма и във всеки хан, който се изпречваше на пътя им, раздадоха куп пари, за да получат така желаните сведения. Времето минаваше бързо, а то беше техен враг. Досега не бяха научили нищо.

Отчаян, Пиърс водеше коня си през черната, безлунна нощ. Тъмни облаци се кълбяха над града, надигаше се буря. Може би тя щеше да забави отплаването на корабите. Така щяха да спечелят ценно време.

Но какво щеше да стане през това време с Роуз? Пиърс трепереше от страх. Коравата буца в гърлото му пречеше да диша.

— Трябва да ги намерим, Джефри! — прошепна с пресекващ глас той. — Още не сме обиколили всички кръчми и ханове.

Роуз дойде бавно на себе си и отначало забеляза само някои незначителни подробности. Ръцете й докоснаха груб вълнен плат, във въздуха се носеше гадна миризма. Стените бяха напукани. Тя изохка и се опита да си спомни. Гърлото я болеше, не можеше да преглъща.

Но беше жива. Джером не я беше удушил. Вместо това я бе довел в тази мизерна стая, на леглото с груба завивка. Къде ли се намираха?

А Пиърс… Какво ли щеше да си помисли? Жена му беше изчезнала. Сигурно щеше да полудее от тревога, както и добрият й баща. А Уди? О, Господи, какво ли беше станало с детето?

Тя примигна и се опита да се ориентира в полумрака. По небето се стрелкаха светкавици, в далечината отекваха гръмотевици. Роуз поиска да извика, но усети, че в гърлото й е втъкнат парцал. Ръцете й бяха вързани на гърба и тя лежеше на една страна.

Изведнъж очите й се проясниха и тя се взря в мършавото лице на Джером. Мъжът се хилеше подигравателно, воднистите сини очи святкаха злобно. Мазната руса коса беше залепнала за челото му.

— О, милейди, май най-после си възвърнахте съзнанието! Много се радвам. Вече си мислех, че съм ви убил, а аз не исках това. Още не. Сега ще ви отведа във Франция, лейди Роуз. Там имам добри приятели и роднини и смятам да се наслаждавам на живота — заедно с вас.

Думите напираха в устата й, но парцалът й попречи да му отговори, както заслужаваше.

— Сигурно горите от очакване, нали, милейди? — продължи безмилостно Джером. — Аз също нямам търпение да ви…

Гърлени звуци проникнаха през парцала и мъчителят на Роуз се сети да го махне. Очевидно му беше интересно как ще реагира жертвата.

— Какво благоволихте да кажете, милейди?

— Отвратително, глупаво копеле! — изсъска ядно тя. — Наистина ли си въобразяваш, че ще се измъкнеш жив? Никога! Пиърс е жив и ще те…

— Вече съобщих на краля, че бившият му приятел е възкръснал от мъртвите. Дефорт няма да ни последва, защото ще бъде арестуван.

— Изпратили сте вест на Чарлз? — извика невярващо тя. — Както онази нощ, когато уведомихте констейбъла от мое име, че Пиърс ще се върне в гостилницата! Помните ли нощта, когато пронизахте в гръб най-добрия си приятел?