Хедър Греъм - Интриги

Чудно, но жена му чу този глас. Появата на Пиърс я изтръгна от дълбокия мрак, в който беше потънала и който беше път към смъртта. Някой я викаше, искаше да я върне в живота. Тя лежеше на дъното на тъмна, леденостудена пропаст, но някой се мъчеше да й вдъхне отново топлината на живота, прегръщаше я, викаше я да се върне.

Пиърс я вдигна на ръце и я положи внимателно върху леглото. Роуз се размърда, опита се да си поеме дъх, да каже нещо, да отвори очи.

— Роуз! — Той повтори името й, притисна я до гърдите си, целуна челото й, бузите, студените пръсти.

Тя отвори уста и отново се опита да му каже нещо. Трябваше да се съсредоточи, да събере всичките си сили… Само след миг обаче Пиърс я остави на леглото и, проклинайки земята и небето, се втурна да убие Джером.

Той затича устремно по коридора, спусна се по стълбата в кръчмата и веднага видя убиеца. Джефри стоеше зад него и острието на сабята му беше опряно в гърба на престъпника.

Решен да си отмъсти, Пиърс се прехвърли през парапета и скочи точно в средата на кръчмата.

— Ще гориш в ада за вечни времена! — изхърка задавено той и впи горящ от омраза поглед в човека, причинил смъртта на съпругата му. Като видя господаря си в това състояние, Джефри се отдръпна стреснато.

Юмрукът на Пиърс улучи Джером в брадата, той се олюля и се строполи на пода. Окървавените му устни се изкривиха в усмивка.

— Май пристигнахте твърде късно, милорд…

Без да отговори, Пиърс го сграбчи за яката, издърпа го да стане и вдигна сабята си, за да я забие в гърдите му. За първи път щеше да убие невъоръжен човек, но това не го интересуваше. В същия момент чу името си.

— Пиърс!

В първия момент мъжът се вцепени, но после се обърна бързо към стълбата. Заловена здраво за парапета, там стоеше Роуз. Бледа като платно, с големи сериозни очи. Велики Боже, тя беше жива!

— Трябва да го изправиш пред съда на краля, Пиърс — продължи настойчиво тя, макар че гласът отказваше да й се подчинява. Гърлото я болеше непоносимо.

Пиърс не беше пуснал яката на врага си. Беше убил много хора на бойното поле, но никога не беше извършвал убийство. Колкото и да му се искаше да свърши веднъж завинаги с Джером, разбираше, че Роуз е права.

— Умолявам те, Пиърс! — Колко нежно звучеше гласът й… — Джером трябва да застане пред съда. Вече отмъсти за Ан. Тя не би искала да пожертваш безсмъртната си душа. Моля те, Пиърс, предай го на кралските войници! Направи го за себе си, за мен, за Уди!

Тя очевидно не разбираше какво ставаше с него. Той не искаше да вземе живота на Джером, за да отмъсти за смъртта на Ан, а заради страданието, което този негодник беше причинил на нея, на Роуз. Заради детето, което за малко не остана без майка. Беше толкова просто да забие меча си в омразните гърди на врага… Убиецът заслужаваше смърт.

Джером наблюдаваше с присвити очи лицето на гневния отмъстител. Много добре знаеше какво го очаква, ако застане пред съда.

— Защо се колебаете, Дефорт? Убийте ме и да свършваме.

— Пиърс! — изплака отчаяно Роуз, решена да предпази мъжа си от убийството — не заради Джером, а заради сина им и общото бъдеще.

Съвсем бавно пръстите, които стискаха яката на Джером, се разхлабиха и треперещият убиец се свлече на пода. В този миг в кръчмата нахлуха кралските войници и се запътиха с бързи крачки към свитата на пода фигура. Значи са ме последвали в Дувър, каза си Пиърс. Благословен да е Чарлз! После се втурна по стълбата към жена си и протегна ръце, за да я приеме в прегръдките си. Целуна нежно устните й, докосна внимателно тъмните петна по шията й.

— Велики Боже! — Гласът му се пресече.

Тя се засмя и хвана ръцете му.

— Всичко е наред.

Още не — но раните щяха да зараснат, душевните и физическите.

— Да се приберем у дома. — Той я вдигна на ръце и я изнесе навън, в студения нощен въздух. Бурята беше отминала.

— Виждам звездите — прошепна с мъка Роуз.

— Да, небето е отново ясно и красиво.

Някой се покашля зад Пиърс и той се обърна бързо.

— Ще го отведем в Дувърската крепост, милорд — обясни един от войниците.

— Благодаря ви — отговори херцогът, настани Роуз на коня си и седна зад нея. Когато потеглиха обратно, Джефри и няколко кралски войници препуснаха след тях, макар и на почтено разстояние. Очевидно Чарлз беше изпратил ескорт за херцога и херцогинята.

Затова Пиърс не обръщаше внимание на опасностите по нощния път, а беше посветил цялото си внимание на жена си.

— Казвал ли съм ти някога колко много те обичам, Роуз?