Патриша Грасо - Жрицата

Херцогът изненадано вдигна глава. Лицето му се разведри, а на устните му трепна усмивка.

— Гърми, вали сняг и грее слънце — констатира Ричард. — И всичко това едновременно.

Кийли учудено погледна мъжа си със своите теменужено сини очи и попита:

— Аз ли бях това?

— Не, съкровище. Това бе Мегън.

Роди се на десети август и я нарекоха Блайт.

Шест седмици по-късно, на двадесет и първи септември, живите плетове и парковете в Англия бяха обсипани с пурпурни богородички. Пълнолунието и есенното равноденствие отбелязаха изравняването на деня и нощта.

В полунощ християните вече бяха изяли празничното печено в чест на свети Майкъл, а селяните от околностите на града бяха приключили с празника на плодородието. Цяла Англия спеше, освен обитателите на едно имение край брега на Темза.

— Щастлив ли си с дъщеря, вместо със син? — попита Кийли един висок силует в бяла роба, който стоеше до нея.

— Да си призная честно, когато се роди, изпитах облекчение — призна Ричард и се усмихна. — Прекалено много обичам Блайт и теб, за да замина за Ирландия. А съм прекалено горд, за да призная пред Елизабет, че съм променил намерението си. — Той сведе поглед към спящата си дъщеричка и се оплака: — По дяволите, не издържам нито час, без да я видя.

— Да, Блайт е необикновено красива. — Кийли се приближи към него. — Тя е плодът на нашата любов.

— Да, това е божието наказание, задето съм прелъстил толкова много жени. Бих искал да не е чак толкова хубава.

— Защо? — изненадано попита Кийли.

— В Англия има прекалено много сладкодумни негодници, които само дебнат да отнемат невинността на едно хубаво момиче — отвърна Ричард.

Кийли не можа да не се усмихне на притесненията му.

— Това ли е мъжът, пред когото не може да устои никоя жена? — подразни го тя.

— Една устоя и аз се влюбих в нея — отвърна Ричард и я привлече на гърдите си, — което обаче няма нищо общо с настоящия проблем, как да опазим Блайт от чаровни ухажори.

— Настоящ? Та тя е само на шест седмици.

— Винаги е добре човек да е подготвен предварително за всичко, което може да му се случи.

— Любими, не можеш да попречиш на пчелите да пият от нектара на цветята.

— Да пият нектар някъде другаде, не и моя.

— Над това ли възнамеряваш да си блъскаш главата през следващите петнадесет години?

— Вероятно.

Долу, а голямата зала, роднини и приятели очакваха появата на Ричард и Кийли с малката Блайт. Бяха се събрали дванадесет души, които искаха да вземат участие в нощната церемонията. Тази вечер богинята майка щеше да благослови малката Блайт. Херцогът и госпожа Даун тихо разтваряха пред камината с родителите на Ричард. В другия край на залата стояха Хенри и Роджър и разменяха сладки спомени за престоя си в Уелс и за Елън. Одо и Хю бъбреха с жените си Джун и Мей. Дженингс, икономът на графа, бе настоял да присъства на тази толкова важна за малката Блайт нощ. До него стоеше госпожица Ашмол, която Кийли неотдавна бе помолила да й помага при отглеждането на момичето и всички останали деца, който щяха да последват.

Присъстваха всички близки, с изключение на трите сестри на Ричард, Моргана и Рис. Заради напредналата си бременност Моргана Лойд не можеше да предприеме дългото пътуване от Уелс до Лондон, а Рис, който обожаваше младата си съпруга, бе отказал да я остави сама.

Като вдиша качулката на ритуалната си роба, Кийли подаде по една свещ на всеки от присъстващите. Различните цветове на свещите олицетворяваха качествата, които родителите искаха да притежава дъщеря им — от здраве и кураж до истинска любов и щастие.

Докато мъжът и държеше малката Блайт в ръце, Кийли запали свещите на присъстващите и мълчаливо поведе процесията навън в парка към мястото, където сплитаха клони брезата, елата и величественият дъб.

Кийли очерта кръг със свещените камъни, като го остави отворен само на запад. Между камъните посипа зърна от бъз, боровинки, трънки и сливи.

Всички влязоха в кръга и Кийли попълни окръжността с последния свещен камък, изричайки магическите думи:

— Смущаващите мисли остават отвън.

След това отведе Ричард и Блайт в центъра на кръга. Приятелите им образуваха окръжност около тях и вдигнаха свещите високо.

По знак на Кийли Ричард вдигна Блайт над главата си и младата жена извика:

— Велика богиньо, закрилнице на всичките си деца. Закриляй Блайт, съкровището на моя живот, зачената и родена в любов. Пази я и я благослови. Нека нозете й стъпват здраво върху земята, а духът й да се възвисява и търси мъдростта на звездите.