Патриша Грасо - Жрицата

— На теб също не ти е липсвало нищо — каза Ричард. — Къде е брачното свидетелство на Лъдлоу?

— Изгоря.

— Лъжец.

— Коварната кучка, за която си се оженил, го хвърли в огъня — обясни Уилис.

— Нали не си въобразяваш, че ще ти повярвам? Съпругата ми е унищожила свидетелството за законния си произход?

— Това е самата истина. И тъй като документът е унищожен, няма нужда да си проливаме кръвта един другиму.

— Има още някои дреболии, които трябва да се изяснят — отвличане, убийство… Пропуснах ли нещо? — саркастично попита Ричард. — Не те ли предупредих да стоиш далече от жена ми? Удари последният ти час, бароне. Помоли се за мир на душата си.

— Ще убиеш невъоръжен човек?

— Извади меча си, бароне.

След миг двамата кръстосаха оръжия. Те се нападаха един друг и парираха ударите на противника, но никой не успяваше да спечели надмощие. Баронът бе по-едър и по-силен, но Ричард притежаваше ловкостта на хищник. За минути залата се превърна в бойно поле от обърнати маси и изпочупени столове.

За момент Уилис се разсея и настъпи някакъв съборен на земята стол. Той залитна и изпусна меча си. Ричард насочи своето острие към падналия на земята мъж, но баронът се претърколи надясно, скочи на крака и извади кинжала си.

Ричард направи същото и хвърли меча настрана.

— Интересна изработка — забеляза Уилис, когато двамата започнаха да се дебнат.

— Шотландски кинжал, подарък от зет ми — отвърна Ричард с хладна усмивка.

— Смъртта от острието на кинжал е толкова интимна — забеляза Уилис. — Подобаващ край на едно приятелство.

В същия миг Уилис пристъпи към графа и остави върху бузата му кървава следа. Първата кръв беше пролята. Уилис светкавично отскочи назад, за да се предпази от ответен удар.

Отново и отново двамата мъже се нахвърляха един срещу друг и се разделяха. Само откъслечните им стонове и звънът на остриетата нарушаваха зловещата тишина в залата.

Уилис жадуваше за още кръв и умишлено се приближи към противника си. Ричард се опита да го прониже, но не успя, а баронът светкавично отскочи назад.

Ричард го нападна отново. Уилис само това и чакаше. Той му подложи крак и Ричард полетя към пода. След миг баронът беше върху него. Смъртоносното му острие заплашително надвисна над гърлото на графа, който обаче успя да сграбчи китката на противника си и да я задържи на безопасно разстояние.

Ричард се бореше с всички сили. Той ритна барона с коляно между бедрата.

Уилис простена и политна назад. Острието на графа проблесна и потъна в гърдите му. Ричард ловко скочи на крака, за да може да отблъсне ответен удар, но това се оказа излишно.

Графът коленичи до мъртвия си приятел и внимателно склопи очите му.

— Мир на душата ти — промълви той.

Една силна ръка стисна рамото му.

Ричард погледна тъста си с влажни от сълзи очи и обясни:

— Обичах го като брат.

— Познавам болката от това, да те предаде приятел — отвърна Робърт Талбот. — Само времето е в състояние да я излекува.

— Чухте ли какво каза за брачното свидетелство? — попита Ричард и изтри с ръкав очите и кървавата си буза.

Херцогът кимна.

Бавно и с мъка Ричард се изправи и се огледа из залата.

— Кийли! — извика той с глас, който издаваше отчаянието му. — Къде си?

— Ще я открием — обеща херцогът и утешително сложи ръка на рамото му.

— Господа, госпожица Кийли не е избягала сама! — извика втурналият се в залата Роджър. — Някой й е помогнал! На западната стена на къщата виси въже.

— Одо и Хю? — Ричард погледна въпросително тъста си.

Херцогът кимна.

— Изглежда Хенри също е бил с тях.

— Ако сега се върна в Лондон, Дъдли ще ме изпрати на ешафода — рече Ричард.

— Тогава да останем тук — отвърна херцогът. — Чеси ще ни съобщи, когато Кийли се върне в Девъро Хаус.

— Какво ще правим сега? — попита жадният за още приключения Роджър.

— Можеш ли да шиеш? — попита го херцогът.

— Да шия? — удивен извика Роджър. — Шиенето е женска работа.

— Да, но на бойното поле няма жени, които да кърпят мъжете си — обясни херцогът.

— Не бях се сетил за това.

Херцогът кимна мъдро.

— Като начало ми потърси игла и конец, с които да зашия бузата на Девъро. След това ще погребем барон Смит.

— А после? — попита Роджър, очакващ да чуе нещо вълнуващо.

— После ще си сготвим нещо за вечеря и ще направим онова, което правят войниците между битките — отвърна Ричард.

— И какво е то?

Ричард му намигна.

— Ще чакаме.