Патриша Грасо - Жрицата

— Страхлив кучи син! — извика Роджър на граф Лестър и се отскубна от баща си.

Момчето успя да ритне Дъдли по кокалчето, преди последният от войниците на графа да го усмири.

— Погрижете се за кутрето си, Идън! — изфуча Дъдли.

Дебре пристъпи към сина си, но Хол Багенал го задържа.

— Искате да ударите единствения си син, само защото се е застъпил за свой приятел?

— Базилдън, дълго чаках този момент — рече Дъдли и замахна да удари Ричард.

— Достатъчно, Лестър — извика Хол Багенал и извади меч. Насочил острието му към него, той добави: — Ако ударите сина ми, ще ви пронижа.

— Дебре, обезоръжете предателя — заповяда Дъдли.

Граф Идън отмести поглед от Робърт Дъдли към Хол Багенал. Той не споделяше гнева на Лестър, но и не искаше да си създава неприятности и да бъде обвинен в съзаклятие с враговете на короната. Дебре дълго се колеба, преди да стори нещо. Изглежда, накрая реши, че Дъдли ще излезе победител и посегна към меча на Багенал.

— Не мърдайте, господа — заповяда един глас.

— Който мръдне, е мъртъв — добави друг.

За част от секундата всички замръзнаха на местата си, преди да вдигнат поглед и да видят двамата уелски великани, които се бяха приближили незабелязано. Ричард престана да се бори и с облекчение видя Одо да пристъпва към граф Лестър и да опира върха на меча си във врата му.

— Точно навреме, братовчеди. — Ричард бе необикновено щастлив да види роднините на съпругата си. В този момент бе готов да ги разцелува… по устата.

— Заповядай на хората си да ги пуснат — нареди Одо на Дъдли.

— И хвърлете оръжието — добави Хю, опрял меч в гърба на граф Идън.

— Наказанието за съпротива срещу кралските войници е безмилостно — предупреди ги Дъдли. — Обещавам ви да увиснете на бесилото в Тибърн.

— Какво мислиш, братко? — попита Одо.

— Предлагам да ги убием — отвърна Хю. — Така кучият син няма да може да се оплаче на кралицата.

— Ако ви е мил животът, правете каквото ви казват — обърна се Ричард към Дъдли, докато баща му насочваше меча си към бузата на Лестър. — Когато чичо Хол е развълнуван, ръката му трепери ужасно. Една рана от меч доста би навредила на външността ви.

— Много смешно — изръмжа Дъдли, но се подчини. — Хвърлете оръжието — нареди на хората си той. — Вие също, Дебре.

Войниците пуснаха пленниците си и предадоха мечове. Дъдли и Дебре направиха същото.

— Седнете до стената и вдигнете ръце — нареди Хю. Когато седмината мъже изпълниха заповедта му, той застана до тях на стража. — Ако помръднете дори и малкия си пръст — предупреди ги той, — ще ви нарежа на парченца.

— Къде е Кийли? — обърна се Одо към Ричард.

— Тя е в безопасност при Рис в Уелс.

— Слава богу! — въздъхна наум Ричард и с облекчение сложи ръка на рамото на Одо. — Благодаря, братовчеде.

— Няма за какво — извика Хю, преди брат му да успее да отвърне нещо. — Младият маркиз е при нея.

— Кийли ни изпрати обратно, за да очистим петното от името ви — обясни Одо. — Решихме най-напред да спрем тук и да му видим сметката на барона, задето вдигна ръка срещу нея. — Обръщайки се към херцога, великанът добави: — Изглежда, от Хенри ще излезе истински герой. Той рискува живота си, за да спаси нашето малко момиченце.

Херцогът гордо изпъчи гърди.

— Винаги съм знаел, че момчето върви по моите стъпки.

— Можем да задържим Дъдли няколко дена, докато доведеш Кийли — предложи Хол на Ричард.

— А какво ще стане с мен? — попита Роджър, хвърляйки плах поглед към баща си.

Ричард отмести поглед към очевидно гневния граф Идън и каза:

— Малкият, двамата с негова светлост не тръгваме никъде без теб.

— Да вземем техните коне — предложи херцогът. — Така няма да има нужда да оседлаваме.

— Не, ще яздим нашите коне — отвърна Ричард.

— Момент, господа — прекъсна ги Одо. — Рис държи Кийли и Хенри като заложници.

Дъдли и графът на Идън се спогледаха и се усмихнаха злорадо.

— Моят шурей е взел жена ми за заложница? — повтори Ричард, потресен.

Одо кимна.

— И колко иска?

— Рис не иска парите ви — отвърна Одо. След това, обръщайки се към херцога, добави: — Барон Лойд иска красивата и очарователна — мисля, че това беше думата, която употреби — госпожица Моргана за съпруга.

Херцогът се засмя.

— Баронът ще получи ръката на дъщеря ми и подобаваща зестра.

Ричард и тъстът му се запътиха към конюшните. Забелязал, че Роджър не е с тях, Ричард извика през рамо:

— Идваш ли, малкият?

Роджър се ухили и ги последва.