Патриша Грасо - Жрицата

— Защо правите това? — попита Кийли, сякаш надявайки се, че съвестта му е в състояние да го спаси. В края на краищата този човек беше пред прага на смъртта и ако не се покаеше, злодеянията му щяха да го отведат в ада.

— Няма да струвате и пукната пара, ако се разболеете и умрете — студено й обясни Уилис, преди да напусне стаята и да заключи след себе си.

Кийли остана да седи безшумно в креслото, ослушвайки се за стъпките на барона, които се отдалечаваха по коридора. Накрая стана и изтича към прозореца.

Хенри изпълзя изпод леглото.

— Какво й е на ръката ти? — попита той, вперил очи в превръзката.

— Изгорих си пръстите.

— Как се случи?

— Държах ги в огъня.

— Но защо?

Кийли се закле никога да не разкрие истината на брат си и тъй като не й хрумваше никаква правдоподобна причина, отвърна на въпроса му с въпрос:

— Мислиш ли, че моментът е подходящ за дълги обяснения? — рече тя. — Нямаше ли намерение да ме спасяваш? Ако е така, трябва да побързаме, защото баронът може да се върне всеки момент.

Хенри й хвърли снизходителен поглед, преди да отвори капаците на прозорците.

— Дай ми чантата си — предложи й той. — Аз ще я нося.

Кийли му я подаде. След това се поколеба. Очевидно ужасно се боеше.

— Същото е както тогава, когато скочи от дървото в градината на графа — опита се да й вдъхне кураж Хенри и й подаде въжето. — Дръж го здраво и се подпирай с крака на стената, за да не изгубиш равновесие: Каквото и да стане, не викай. Одо и Хю ще те хванат.

— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — отвърна Кийли.

Хенри й помогна да се качи на перваза и я задържа, докато застане в удобно положение, за да се спусне по въжето. Едва не се разсмя на отчаяното изражение, което придоби лицето й, докато бавно се спускаше по въжето към очакващите я с протегнати ръце Одо и Хю. След това я последва.

— Наред ли е всичко, малката ми? — прошепна Одо и я взе в обятията си.

Кийли кимна, а след това прегърна Хю и Хенри.

По възможно най-безшумния начин четиримата изчезнаха в гората, която започваше зад къщата и им предлагаше закрила от любопитни погледи. Под дърветата чакаха три коня.

— Кийли може да язди с мен — каза Хю.

— Не, аз ще взема момичето — възрази на брат си Одо.

— Кийли ми е сестра — напомни им Хенри.

— Тя ти е само половин, сестра — възрази Хю, — но наша цяла братовчедка.

Брадичката на Кийли увисна. Този уелски великан наистина бе невероятно тъп. Одо плесна брат си зад врата.

Кийли вече беше неспособна да язди дълго. Бременността и изгорените й пръсти правеха бързото бягство невъзможно. Виеше и се свят. Младата жена падна на колене, а спасителите й коленичиха до нея и започнаха да я утешават.

— Ездата до Лондон ще убие бебето ми — обясни Кийли с мокри от сълзи очи. — Скрийте ме някъде, а вие се върнете и измийте позора от името на мъжа ми.

— Ще те откараме у дома при Рис — обяви Одо.

— Мъжът ми…

— …ще ни откъсне главите, ако ти се случи нещо — прекъсна я Хю.

— Двамата с Хю ще тръгнем за Лондон веднага щом се убедим, че си в безопасност в Уелс — обеща Одо.

— Ако остана с теб в Уелс — предложи Хенри, — брат ти може да ме вземе като заложник, докато кралица Елизабет освободи Ричард. — Това беше най-вълнуващото приключение в младия му живот. Перспективата да се върне при отегчителните си учители в замъка Лъдлоу го плашеше повече от Уилис Смит.

Кийли кимна и понечи да стане, но коленете й омекнаха, тя се олюля и припадна.

Одо я улови, преди да падне на земята, и я вдигна на ръце като бебе.

— Тя ще язди с мен — обясни той.

— Дали Кийли и бебето ще издържат пътуването? — попита Хенри.

Одо кимна.

— Вълнението й е отнело силите — рече Хю. — Като си почине, бързо ще се възстанови.

Тримата се метнаха на конете и препуснаха на запад, към Уелс. Хю и Хенри яздеха от двете страни на Одо. В случай че ги нападнеха разбойници, трябваше първо да се справят с тях, преди да сторят нещо на Кийли.

— Щом отведем момичето на сигурно място, на път за Лондон ще спрем тук и ще видим сметката на барона, задето посмя да вдигне ръка срещу нея — обърна се Одо към брат си.

— Звучи разумно — отвърна Хю.

— Братко, ти не би разпознал кое е разумно, дори и то да те ухапе по задника.

— Разбира се, че не — рече Хю. — Там нямам очи.

Хенри прехапа устни, за да не избухне в смях.

— Никога не съм бил в Уелс.

— Това е — все едно си попаднал на небето — обясни му Хю.

Одо изгледа лукаво не особено впечатления маркиз.