Патриша Грасо - Жрицата

— Какво сте сторили на Ричард? — попита Кийли, без да се замисли за последиците от този въпрос.

— Може би не сте чак толкова глупава, колкото си мислех — отвърна Уилис. — Всеки момент очаквам вестта за смъртта му. Веднага след това селският свещеник ще ни венчае.

Кийли имаше чувството, че земята се е изплъзнала изпод краката й. Тя политна, закри корема си с ръка и потърси опора в масата.

— Зле ли ви е? — уплашено попита Уилис и се спусна към нея. Ако с нея или с бебето се случеше нещо, с плана му бе свършено.

Той посегна към нея, което накара Кийли да потръпне. Угриженото му лице помръкна.

— Възнамерявам да ви направя майка на децата си — обясни Уилис, — така че ще е най-добре да свикнете с докосванията ми.

— Защо го правите? — попита Кийли, докато страхът започваше да я души. — Вие сте приятел на Ричард.

— Болно ми е да измамя най-добрия си приятел, но ще го преживея. На нежните ви рамене тегне бремето на две огромни богатства, които, взети заедно, са по-големи от това на кралицата.

— Не ви разбирам.

— Като баща на наследника на Ричард ще разполагам с богатството на рода Девъро — обясни й Уилис. — А щом баща ви умре, мое ще стане и това на Талботови.

— Но наследник на херцога е Хенри?

— Съжалявам, но копелетата нямат право на наследство.

— Какво искате да кажете? — объркано попита Кийли.

Уилис се усмихна.

— Моргана и Хенри са истинските копелета.

Това разкритие още повече обърка Кийли.

— Да не искате да кажете, че аз съм законна дъщеря на херцога?

— Точно така.

Кийли поклати глава.

— Майка ми щеше да ми каже — отвърна тя.

— Нещо друго ли ви е казала?

Кийли отмести поглед. Мегън никога не й бе казвала, че е незаконнородена. Напротив, постоянно я съветваше да не обръща внимание на думите на Мадок Барон Лойд, казваше тя, нямало да забележи истината, дори и да е стъпил върху нея.

— Е, какво казваше тя? — настоя Уилис.

Въпреки че й костваше огромни усилия, Кийли го погледна в очите.

— Негова светлост щеше да спомене за това.

Уилис се засмя, от което по гърба й полазиха тръпки.

— Наистина ли допускате, че херцог Лъдлоу ще лиши от наследство единствения си син? Не мисля така, съкровище.

— Думите не значат нищо — рече Кийли. — Не вярвам на лъжите ви.

— Вярвайте в каквото си искате — рече Уилис и бръкна в джоба си. Той извади от там пожълтял пергамент и го размаха във въздуха. — Ето доказателството.

Кийли зяпна пергамента и прехапа долната си устна. Възможно ли беше да е вярно? Нима родителите й я бяха оставили в заблуда?

— Може ли да го видя? — попита тя.

Уилис й го подаде.

С треперещи пръсти Кийли разгърна пергамента и се приближи до камината, за да може да прочете написаното. След миг очите й се напълниха със сълзи.

Тя беше законна дъщеря на Робърт Талбот. Тя имаше дом. След това видя лицето на Хенри. Сега обичният й брат трябваше да поеме върху раменете си това бреме. Цял живот бе живяла с позора на незаконния си произход, но никога не би се избавила от него за сметка на брат си.

Кийли знаеше какво трябва да стори. Тя светкавично хвърли пергамента в пламъците, при което изгори пръстите си.

— Не! — извика Уилис и се хвърли към нея, за да я спре.

Твърде късно. Мечтите му за богатство се превръщаха в пепел. Кийли притисна изгорената ръка към гърдите си и се спусна към отворения прозорец.

— Помощ, помогнете ми! — с всички сили завика тя.

Уилис бе само на крачка зад нея и сега силно я удари. След това я сграбчи за ръката и я разтърси.

— Бебето ми — извика Кийли.

Ругаейки гневно, Уилис я отблъсна от себе си. Кийли падна на колене. Закрила корема си с изгорената ръка, с другата тя се държеше за перваза на прозореца.

— Това не променя нищо — изръмжа Уилис, пронизвайки я с поглед. — Ричард е мъртъв или скоро ще бъде. Веднага щом се оженим, ще предявите претенции да бъде признат законният ви произход и херцогът няма да може да ви откаже.

Уилис коленичи до нея. Стисна я за врата и обърна лицето й към себе си.

— Ще правите онова, което ви казвам, или кутрето, което носите в утробата си, ще послужи за храна на червеите. Ясно ли се изразих? Отговорете!

Кийли кимна, неспособна да издаде нито звук. Уилис я пусна и се изправи. Настойчиво се взря в нея и след цяла вечност напусна стаята, заключвайки вратата след себе си.

— Майко, помогни ми! — простена Кийли и докосна медальона си.

При вида на изгорените си пръсти усети, че й се повдига. Бавно се овладя и успя да се добере до креслото пред камината.