Патриша Грасо - Жрицата

— Спрете го! — извика Моргана. — Това е част от плана на барона!

Ричард бе твърде гневен, за да я чуе и отвори вратата с трясък. В този момент Роджър го сграбчи за ръката.

— Ако хората на кралицата ви убият, кой ще спаси жена ви?

Ричард спря и се втренчи в лицето на момчето. Сякаш му беше необходима цяла вечност, преди погледът му да се избистри и той да види любимия паж на съпругата си. Хладната логика постепенно започва да взима връх над гнева, а с него се изпариха и силите на графа. Раменете му увиснаха и той кимна на Роджър, който го пусна. Ричард бавно се обърна към баща си и тъста си.

— Някой има ли идея какво да правим?

Всички въздъхнаха с облекчение. Роджър тихо затвори вратата и застана пред нея за всеки случай, ако графът пак изгуби самообладание.

— Аз имам план — взе думата госпожа Даун.

Херцогът й хвърли въпросителен поглед.

— Чеси, стратегията е мъжка работа — предупреди я той. Госпожа Даун повдигна едната си съвършено изписана кестенява вежда и го попита:

— Миличък, кой разбира повече от стратегия от една жена, надживяла трима съпрузи?

— Оставете я да говори — намеси се Ричард. — Мисля, че тя има какво да ни каже.

— Благодаря за доверието, Девъро — отвърна госпожа Даун. — Имаме нужда от женски такт. Трудността е в това, да се измъкнем от Девъро Хаус без проливане на кръв и без да бъдем забелязани. За целта готвачът ще приготви за пазачите превъзходна вечеря, пикантно ястие, към което аз щедро ще прибавя една билка с приспивателно действие. Тогава няма да има нужда да си пробивате с мечове път до конюшните, а просто ще минете покрай няколко хъркащи поспаланковци. Никой няма да бъде наранен, а след това никой няма да бъде екзекутиран за хладнокръвно убийство.

— Може и да се получи — каза Ричард.

— Що за билка е това? — с леко недоверчив глас попита херцогът.

Госпожа Даун го успокои усмихната:

— Тали, миличък — изгука тя, — с теб не бих го направила никога, но вторият ми съпруг — той беше такъв ужасен пияница — от време на време му слагах от тази билка, когато бе прекалено пиян.

На устните на Ричард трепна усмивка.

— В такъв случай, херцогиньо, ще се възползваме от вашия план. — Обръщайки се към Роджър, той продължи: — Иди с Дженингс в кухнята и хапни нещо. Когато свършиш, оседлай два коня. Искам да са готови, когато дойда.

Роджър се ухили до уши и последва иконома. След това Ричард се обърна към госпожа Даун и баща си.

— Херцогиньо, бихте ли наглеждали приготвянето на това ястие? Чичо Хол, вие се върнете в двора. Когато Дъдли научи, че съм избягал, ще поиска главата ми. Трябва да помогнете на Бъргли да успокои Елизабет.

Госпожа Даун и сър Багенал излязоха от стаята. Ричард се приближи към херцога и Моргана, внимателно повдигна брадичката на момичето и огледа зловещите белези по врата й.

— Вече няма да се боите от Уилис Смит — обеща й той.

— Аз съм виновна, че сестра ми и вие сте в опасност — хлипайки, отвърна тя.

Двамата мъже останаха изненадани от думите й. Моргана никога не бе наричала Кийли иначе освен копеле.

— Не поемай вината за зверствата на Смит — намеси се херцогът.

— Уилис заплаши и теб — обърна се към баща си Моргана. След това добави с мокро от сълзи лице: — Зная за теб и майката на Кийли.

— Какво знаеш? — объркано попита Робърт Талбот.

— Ще ви оставя сами — сбогува се Ричард, решил, че трябва да ги остави сами.

— Останете — извика Моргана. — Това засяга и вас със съпругата ви.

Ричард видя изписаната на лицето й мъка и въпреки всичко, което Моргана бе причинила на Кийли, му стана жал за нея. Разглезената дъщеря на херцога далеч не притежаваше толкова силна воля като Кийли и, изглежда, трудно се оправяше с житейските несгоди.

— Зная, че Кийли е твоя законна дъщеря — обърна се към баща си момичето. — Хенри и аз сме истинските копелета.

Двамата мъже останаха като поразени от гръм. Херцогът пребледня и отстъпи крачка назад, а Ричард я зяпна с отворена уста, сякаш неочаквано й бе пораснала още една глава.

— Намерих брачното ви свидетелство в семейната библия — продължи тя. — Не бях на себе си и го показах на Уилис, който ми се закле да го унищожи. Той обаче ме измами. Днес, когато се спречкахме, ми каза, че искал две състояния — на Девъро и на Талботови. Щом стражите убиели Ричард, щял да се погрижи да загинеш при злополука.

— Съжалявам за онова, което е трябвало да понесеш — отвърна херцогът и прегърна дъщеря си. Той я целуна по челото и рече: — Постъпила си много храбро, ангел мой. А сега се прибери в стаята си и си почини. Не казвай никому нито думичка… дори и на Хенри.