Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

С гордо вдигната брадичка Деймиън пристъпи край тях, хвана Кокбърн за рамото и го предаде в ръцете на другите двама офицери, които бързо го изведоха от каютата. Преди да ги последва, Деймиън се спря пред Фаръл.

— Вероятно е редно да спомена, командире, че два британски кораба ни очакват при Албемаръл, веднага след като завземем Гърмяща змия.

Веждите на Фаръл се свъсиха още по-дълбоко.

— Очакват ни? Какви, по дяволите, ги приказваш, Коул?

Деймиън се засмя и в очите му се появиха весели пламъчета.

— Упоени са с ром и нищо не подозират. Това важи и за капитаните, и за екипажите.

Веждите на Фаръл се стрелнаха нагоре.

— Ром ли? Какъв ром?

— Първокласен ром от избите на Уинчестър, командире. Най-хубавият ямайски ром на дядо ми Максимилиан. Предостатъчен за два кораба със зажаднели мъже.

Очите на Фаръл се изпълниха с подозрителност.

— Това сигурно ли е, Коул?

— Напълно. Лично разговарях с капитан Осгуд, преди да ми предаде знамената си.

Напълно смаян, Фаръл премигна.

— Знамената му ли казваш?

— За да успеем да изведем Левитан безпрепятствено, командире — обясни Деймиън и изпъчи гърди.

— Кой, по дяволите, намисли този план? — изръмжа Фаръл.

— Ами племенницата ви, командире.

Фаръл погледна Теди смаяно.

Теди вирна брадичка, въпреки че усещаше как руменината плъзва по шията й.

— Нямахме друг избор, чичо Джордж.

— Друг избор? Ти, племенницата на командващия американския флот, си нямала друг избор? Това ли чувам? Смея да твърдя, че сте ги подкупили, Теодора!

— Точно така — изчурулика Теди. — Съвсем успешно. И с малко помощ от Нощния ястреб.

— Почакай! — Фаръл вдигна стегнатата си в ръкавица ръка, очевидно замаян от целия случай. — Няма да слушам повече тази невероятна история без чаша питие. Надявам се да науча и каква е твоята роля в цялата тази работа, Уинчестър. Нещо ми подсказва, че само един Уинчестър може да въвлече английски военен кораб с шестдесет оръдия на борда в преследване.

— Всъщност, командире — отвърна Майлс, като погледна с гордост Деймиън, — беше общо решение. На капитан Коул и мое.

Фаръл насочи присвитите си очи към Деймиън.

— След като отведете Кокбърн на кораба ми, Коул, искам да поемете командването на една от фрегатите ми. Сложете й знамената на Осгуд и идете в Албемаръл, за да си поговорите отново с него, ясно ли е?

Деймиън сякаш порасна няколко сантиметра.

— Ще го изпълня с удоволствие, командире. Според мен, няма да се наложи да дадем дори един изстрел. — Спря до вратата и видимо се поколеба, преди да хване ръката на Майлс. — Благодаря ти, братовчеде — изрече той прегракнало. — Сега разбирам. Всичко. Грешах, като смятах, че не държиш на семейството. Сега ми е ясно: то е причината за всичко, което си правил. Желая единствено да ми простиш.

— Няма какво да ти прощавам — увери го Майлс и го тупна по рамото. — Когато се върнеш от Албемаръл с двата английски кораба, ще те чака собствен кораб, за да поемеш командването.

Деймиън преглътна.

— Братовчеде?

— След като го оправим, разбира се.

— Но Левитан е твой.

— Така е. А като собственик и капитан мога да го поверя за вечни времена на онзи, когото смятам за най-достоен.

Деймиън премигна и си изчерви.

— За вечни времена? Не… знам какво да кажа, братовчеда.

— Просто едно „да“ е достатъчно. Никой от рода Уинчестър не се е отказвал от предоставена му възможност.

Деймиън погледна към празния си ръкав.

— Смяташ ли, че ще се справя?

— Ще наваксаш липсата на ръката с храбростта си. Корабът ми не може да попадне при по-добър офицер.

— Капитан на кораб — прошепна Деймиън. — А когато тази война свърши, ще превозвам тютюневата ти реколта…

— Няма да има повече тютюнева реколта.

— Но какво ще стане с Мирамер? Със завета на дядо Максимилиан?

— Максимилиан Уинчестър не би засявал една и съща култура, ако смяташе, че е неразумно. Тютюнът бързо изтощава почвата. Нуждае се от постоянно внимание. Реших да се занимавам с други култури, за да храня семейството и робите си. Не се тревожи, Деймиън. Ще ти осигуря достатъчно работа — ще пренасяш житото ми.

— Житото?

— И царевицата. Ще засея цели хектари. В Мирамер ще построим мелница с огромни воденични камъни. Сърди се на съпругата ми, ако идеята не ти допада. Тя го измисли.

Фаръл изсумтя към Теди, после навъсено погледна Деймиън, който енергично кимна и бързо напусна каютата. Със строг тон Фаръл се обърна към Теди: