Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

— Обичам те, Майлс — прошепна тя. — Трябва да ми простиш.

— Никога не е стоял такъв въпрос — изръмжа той и сведе глава към гърдите й.

Ножът издрънча върху пода, последван от бутилката, но тя не чу нищо освен радостната песен в душата си. Потъна в обятията му и се притисна към гърдите му; от очите й бликнаха сълзи. Той я притисна към стената — дървото се залепи за гърба й — горещият му език жадно пиеше от облените й с бренди гърди и постепенно се спускаше надолу към корема и по-надолу, където капчици кехлибарена течност се стичаха между краката й.

Силните му ръце я сграбчиха. Обхвана таза й, а устните му потънаха между бедрата й, продължавайки да пият от нея, като я изпълваха с непозната наслада, която я отведе до истинско блаженство.

Теди не успя да потисне вика на задоволство, разтърсена от облекчаващи спазми. Той се изправи да събуе панталоните си и тя се възхити на цялото му великолепие. Притисна го към себе си, разтвори с радост крака и прие първото му проникване; последваха нови и тя го приемаше пълно, цялостно, без никакви задръжки.

Заглуши виковете й, силно впивайки устни в нейните. Не беше нито нежен, нито внимателен. Ала беше великолепен, див, страстен, така както никой друг не можеше да бъде и задоволяваше всичките й потребности. Като звяр, който се нуждае от опитомяване, с бързи равномерни движения притискаше бедра в нейните, после я повдигна и краката й се сплетоха на кръста му. Когато тя извика, усетила освобождението си, той се впи в нея и замръзна, преди дълги силни спазми да разтърсят тялото му.

Тежко се отпусна върху й. Със затворени очи Теди усещаше пулсирането на сърцето му в гърдите, чуваше задавеното му дишане и не можеше да си представи по-голямо щастие.

Обгърна лицето й с ръце и го вдигна към своето.

— Кажи го отново — помоли той и така нежно прокара устни по нейните, че очите й отново се наляха със сълзи.

— Обичам те, Майлс Уинчестър — прошепна тя.

С целувки пресуши сълзите по бузите й, притисна главата й към гърдите си и силно я прегърна. Като продължаваше да я държи в ръцете си, той се отпусна на койката.

— Скъпа моя обич… тези сълзи… късат сърцето ми.

— Кажи, че ми прощаваш, Майлс.

— Ако спреш с проклетия плач. Не ти отива.

Тя се отдръпна от него и премигна, за да прогони сълзите.

— Още си ми сърдит, но вярвам, че след току-що случилото се все пак няма да ме обесиш.

Крайчетата на устните му се извиха леко нагоре и за път изражението на лицето му се смекчи.

— Вероятно ще го сторя след някакви си петдесет години. Безразсъдно момиче, защо не ми се довери, защо не ми каза за Уил? Щях да направя всичко по силите си, за да ти помогна. Нима, по дяволите, не си си давала сметка, че ще го сторя?

— Кокбърн щеше да убие Уил и при най-малкия намек за вражеско нападение. Не можех да рискувам, като кажа на някого, особено на теб — ти побесняваше станеше ли дума за Нощния ястреб или за войната. Бях сигурна, че ще ме обесиш или ще ми направиш нещо по-лошо.

— Един мъж не беси жената, която обича. Дори да е най-безразсъдната и коварната на земята.

Сърцето на Теди заби радостно.

— С риск отново да изложа главата си на опасност, Майлс, моля те, повтори го отново.

— Сама си знаеш колко си коварна. А и напълно безразсъдна. Излагаш главата си на опасност поне веднъж на ден.

— Цяло чудо е, че някой мъж ще ме иска такава.

— Напълно съм съгласен с теб. Само глупак може да те обича. — Леко ухапа устните й, брадичката, а после поднесе едната й гърда към устата си. Прокара език по зърното. — Или да те желае… Или да има такава потребност от теб, както от въздуха, който диша.

Впи нокти в раменете му.

— Кажи го отново, съпруже мой.

— Обичам те — прошепна той, все така заровил глава в гърдите й. — Отвъд всякакъв разум. Отвъд границите на земята, морето, въздуха и звездите. — Вдигна глава и тя за пръв път видя в погледа му всичко: и болката, и копнежа, и потребностите, от които се бе лишавал и бе отричал толкова дълго. — Теди, ти върна в живота ми напълно изчезналата за мен надежда, радостта, на чието място доскоро имаше само болка, тъга и вина. Чувствах се виновен, просто защото съм останал жив и съм видял още един изгрев, когато толкова много хора бяха лишени от възможността да го сторят. Когато загинаха всички онези, които си отидоха преди мен, които умряха така безсмислено, просто не разбрах защо, по дяволите, аз бях оцелял.

— Аз разбирам — пророни тя и нежно прокара длан по гърдите му; после отпусна глава върху сърцето му. — Няма вина в това да намериш щастие, Майлс.