Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

Прокара палец по устните й и присви очи.

— Не се съмнявам, че и дядо ми Максимилиан би постъпил така, нали? Жалко само колко време пропилях, за да проумея, че прощаването е добродетел, а не слабост. Също както любовта.

Притисна я плътно и я целуна силно, бавно, с изпълнена с обещания ласка. Теди щеше да се погрижи той да изпълни тези обещания.

Устните им се разделиха и двамата въздъхнаха с облекчение.

Теди извърна очи.

— Сега разбирам колко глупаво постъпих, като не ти казах всичко, Майлс. Исках… Отчаяно исках.

— Е… — Зарови нос в шията й и плъзна ръка по крака й. — Поне си била изкушена да го сториш.

— Много повече от изкушена. Смятах, че съм ти разкрила всичко, след като изпих питието на Уини и…

Топлина обля тялото й, когато пръстите му погалиха тъмните косъмчета между бедрата й. Дъхът на Теди секна.

— Такава невинност, чакаща да бъде опозната — промърмори той. — Ти беше великолепна през онази нощ, скъпа. Истинска лъвица. Докара ме до самия връх на въздържанието ми. А колкото до тревогата ти да не би да си издала тайната си, единственото, което се проронваше от устните ти бяха молби за още.

— Още? прошепна тя и с премрежен поглед облиза устните си. — Налага се да махнеш веригата ми, за да ми демонстрираш.

— Ще те набия, ако побегнеш от мен — промърмори той, измъкна ключ от джоба си, пъхна го в катинара и я освободи.

— Дай ми основателна причина да остана и няма да побягна — прошепна тя, прокарвайки длани по гърдите му, корема й по-надолу, в опряната в бедрото му набъбнала мъжественост. — О, Майлс, какво е това?

С плавно движение той се обърна и я притисна с цялата си тежест върху леглото.

— Сега имаш ли основателна причина? — попита той дрезгаво. Откъсна се от нея само колкото набързо да изхлузи панталоните и ботушите си. Ръката й ласкаво се плъзна по твърдата и напрегната мъжественост. — Е, имаш ли, съпруго?

— Да — прошепна тя и се надигна да го посрещне.

Беше намерила всички причини, които някога щяха да й бъдат необходими.

Теди сепнато се събуди и се надигна от койката. Уинчестър бе изчезнал, а чаршафите до нея бяха хладни под допира на пръстите й. През малкия люк нахлуваше сивата дрезгавина на новия ден. Точно над главата й някой извика. В следващия миг корабът се разклати от тътена на оръдейни изстрели.

Скочи от леглото и се спусна към дрехите и сабята си, но се строполи на колене, тъй като нещо силно я дръпна за глезена.

Взря се във веригата на крака си, точно когато нов залп разтърси кораба.

Под надвисналите в небето сиви облаци Майлс насочи далекогледа към северния хоризонт.

— Всички платна да се вдигнат, Уотс.

— Слушам, капитане — отвърна Уотс. — Ще отплаваме ли?

Майлс прибра далекогледа.

— Не веднага. Мъглата още се вдига. Фаръл трябва да е някъде наблизо. Усещам го. — Погледна през рамо към Гърмяща змия, който се намираше на по-малко от половин километър зад тях. — Можем ли да плаваме по-бързо Уотс, без да се налага да изхвърлим част от товара?

— Да, капитане. Винаги ще плаваме по-бързо от него, а и ми е жал да видя залива, осеян с бурета.

Майлс се замисли. Да се раздели с по-голямата част от добития в Мирамер тютюн, за да спаси живота на екипажа и на съпругата си? Нямаше да е кой знае каква жертва.

— Още няма да го изхвърляме. Ще увлечем Кокбърн в преследване. Да се надяваме, че разстоянието помежду ни ще бъде достатъчно голямо, за да останем извън обсега на оръдията му.

В този момент по палубата на Гърмяща змия се мярнаха облачета, последвани от силния тътен на изстреляните снаряди.

— Деймиън при нашите оръдия ли е?

— Да, капитане. Там ли да остане?

— Задължително. Няма по-добър артилерист от него на борда. От този момък ще излезе славен капитан на кораб.

В следващия миг Левитан бе разтърсен от поредния залп на Гърмяща змия. Дочуха се ликуващите възгласи на англичаните.

— Не намалявайте скоростта — промърмори Майлс, загледан в преследващия ги английски военен съд. — Трябва да уцелим такелажа му, за да смъкнат част от платната.

— Кораби! — долетя викът на моряк над главите им. — На около осемстотин метра от нас.

— Какви? — попита Уотс.

— Фрегати. Три. С американското знаме.

— Кокбърн ще ги види.

— Да, но едва ли ще се отдалечи. Жаден е за битка.

— Да се надяваме, че Фаръл ще пристигне навреме.

Чу се нов оръдеен изстрел. Експлозията така разтърси Левитан, че Майлс и Уотс паднаха на палубата. Около тях се носеше задушаващ дим. Пламъци избухнаха в центъра на кораба. Майлс се отърси от посипалите се по него отломъци и се изправи с парче дърво в ръка. Един бърз поглед потвърди опасенията му: гротмачтата бе пречупена. Над главата му платната се вееха съвършено безполезни.