Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

Тя също нямаше да се предаде без бой.

Теди скочи от леглото, но Кокбърн я улови за ръката и я изви зад гърба й. С изненадваща сила той я повдигна, извъртя я и я тръшна на пода. Опръсканият му с кръв ботуш стъпи до притиснатото й върху грубите дъски лице.

Теди стисна зъби и се опита да се пребори с него, но изпищя — той изтръгна чаршафа от ръцете й и грубо разтвори краката й.

— Трябваше отдавна да те опитомя, продажнице — присмя се Кокбърн. — Човек никога не бива да ви вярва, проклети жени, независимо колко сте умни…

През мъглата, заслепяваща очите й, на Теди й се стори, че кракът на Уинчестър леко мръдва. Преди да успее дори да мигне или надеждата да се пробуди в сърцето й, той скочи от пода и се нахвърли върху Кокбърн като лъв, готов да разкъсва.

Със зловещ рев Кокбърн се стовари върху пода с Майлс отгоре му. Теди се изправи на крака и се уви с чаршафа. Видя как Майлс повдига Кокбърн за лъскавите копчета на униформата му и го притиска към стената. В следващия миг опря ножа с кокалената дръжка под брадичката му.

Адмиралът замръзна.

— Направи го, дивак такъв! — изпищя в следващия миг Кокбърн. Очите му бяха изпълнени с ужас. — Виждам омразата в погледа ти. Готов си да изтръгнеш сърцето ми и да го изядеш за вечеря. Какво те спира, дяволско изчадие?

Теди впи нокти в дланите си, за да не извика. Част от нея мечтаеше да види Кокбърн да се строполява безжизнено на пода — оскъдно възмездие за всичките погубени от него невинни жертви. Но друга част отчаяно копнееше Майлс да осъзнае безсмислието на убийството. Усещаше въздуха в гърдите си като тежка преса, която я притискаше. Майлс натисна острието в плътта на Кокбърн. В следващия миг по ножа й се стече капка кръв.

Не… Още кръвопролитие няма да разреши нищо, независимо от упоритата убеденост на мъжете в противното.

— Не съм жаден за кръвта ти — каза Майлс глухо. — Предпочитам да те предам в ръцете на командира Фаръл.

Ръката му се плъзна в джоба и той подхвърли на Тели ключа за оковата. Тя бързо отключи катинара и се приближи към съпруга си.

— Фаръл? — подигравателно се изхили Кокбърн. — Той е с флота си при Сейнт Лорънс, доколкото ми е известно…

Млъкна. Лицето му пребледня: хвърли поглед към Теди после към Майлс.

— Подозира, че са го подвели, съпруго — обади се Майлс е копринен глас.

— Съпруго? — повтори Кокбърн смаян. — Какво, твоя ли?

— Имаш ли представа какво е наказанието във Вирджиния за опит да се обладае чужда жена? — попита Майлс с подвеждаща кротост; острието на ножа проблясваше под светлината на фенера. — Несравнимо по-лошо от всичко, което фантазията ти рисува, уверявам те.

Теди сложи ръка на рамото му.

— Майлс.

Усети, че мускулите му са стегнати и яки като стомана. Още една капка кръв потече по ножа.

— Моля те, Майлс, не прави това.

Очите му се насочиха към нея, после — обратно към Кокбърн. Напрежението сякаш го напусна.

— Права си. По-добре копелето да прекара остатъка от живота си със мисълта, че е бил надигран от умна жена. Адмиралтейството няма да има полза от него, когато войната свърши. За такива като теб това е съдба, по-ужасна от смъртта, нали, Кокбърн?

Лицето на англичанина пламна от яд.

Майлс неволно се усмихна.

— Наистина има удоволствие в това, да си милостив.

Вратата на каютата се отвори и Джордж Фаръл нахълта с пистолет в едната ръка и сабя — в другата. По петите му го следваха Деймиън и още неколцина американски офицери, също въоръжени. Направиха три крачки и застинаха на място.

— Господи, Теодора! — избумтя гласът на Фаръл. — Какво, по дяволите, правиш тук?

— Добро утро, чичо Джордж — поздрави го сияещо Теди, и после пъхна ръка в тази на Майлс. — О, Уинчестър го направи! Наистина! Той го направя, чичо Джордж!

— Какво? — изръмжа Фаръл. — Какво е направил?

— Спаси всички ни — ето какво — обяви Теди, като едва си поемаше дъх. Престани да му се мръщиш, чичо Джордж. Той е ранен.

— Нищо повече от порязване, господине — промърмори Майлс, странно смутен.

Откъсна парче от чаршафа и превърза рамото и ръката си, за да спре кръвотечението.

Фаръл погледна окървавените гърди на младия мъж.

— Ще кажа на корабния си лекар да те прегледа.

— Не е нужно, командире — отвърна Майлс.

— Глупости. Същият си като баща си. Глупакът щеше да умре от загуба на кръв, ако го бях оставил. — Рунтавите му вежди се свъсиха, осъзнавайки колко всъщност е разголена Теди. Очите му се стрелнаха към Кокбърн. — Капитан Коул, окови го. Рауз, Макалистър, отведете го на моя кораб.