Кит Гарланд - Ястреба и гълъбицата

Веднага усети как скоростта им намалява и през облаците дим видя бързото приближаване на Гърмяща змия. В гърдите му избухна гняв.

— По дяволите, трябваше да изхвърлим тютюна. Уотс, обърни Левитан. Предпочитам да стъпят на борда, отколкото да унищожат целия кораб. А и по-добре да отвлека вниманието на Кокбърн, докато Фаръл стигне при нас.

— Сигурен ли сте, капитане? Все още има начин да им се изплъзнем.

Майлс погледна рязко Уотс. Последният път, когато му зададоха същия въпрос, се намираше в залива на Триполи. Тогава гръмна складът с муниции и уби всички освен него. Ако не е преценил правилно скоростта на Фаръл или се е излъгал в ожесточения стремеж на Кокбърн към бърза кървава битка, отново ще отведе екипажа си на сигурна смърт. Да, наистина разполагаха с още възможности да се измъкнат.

Застина. Не вината или кошмарните спомени го бяха накарали да се оттегли в Мирамер, а желанието да се скрие. Да се крие в продължение на осем пъклени години. Само там можеше да се оттегли, за да не взема решения, от които да зависи живота на други хора. Значи се страхува. Дори представата, че е господар на плантацията, трябваше да улегне в съзнанието му, за да поеме всичките си отговорности, свързани с положението си. Дори собствената му съпруга не бе посмяла да му довери тайната си.

Но пък робите разчитаха на него. Екипажът му вярваше. Ако грешеше в преценката си за жаждата на Кокбърн за битка, то, о, Господи…

— Капитане?

Ако грешеше…

Трябваше да се отправи към Нова Скотия, докато имаше тази възможност.

Преглътна. Никой Уинчестър не се бе съмнявал в инстинктите си, по дяволите, независимо какви грешки е допускал в миналото.

— Капитане…

— Обърни кораба. Преди да са ни направили на трески — заповяда Майлс. Нов снаряд се стовари на палубата. — И всички да излязат. Загасете този пожар, по дяволите.

Гърмяща змия вече се намираше съвсем близо. Всеки момент екипажът му, въоръжен с пистолети и саби, предвождай от надменния и зъл Джереми Кокбърн, щеше да плъзне на борда на Левитан като мравки.

— По дяволите, Фаръл, побързай — промърмори Майлс и пробивайки си път през отломъците, се отправи към каютата. Към Теди.

Остави я на зазоряване, топла и спокойно спяща койката му. Успя да го стори само защото съзнаваше, че никога повече няма да се раздели с нея. Зарадва се, че се вслуша в инстинкта си и я прикова. Иначе в момента щеше да се оглежда по палубите, за да я зърне.

Но сега трябваше да я освободи, да я въоръжи и да я защити. Ако се наложи, дори да пожертва живота си, както са постъпвали предците му.

Около него ехтяха изстрели и звънтяха саби. Вратата се отвори със замах под юмручния му удар. Тя скочи от леглото със зачервени очи и придърпа чаршафа към гърдите си.

— Да те вземат мътните! — изруга тя.

Направи две крачки и усети как нечий тежък юмрук се стовари върху слепоочието му. Със страшна сила. Залитна и като падна на пода, потъна в тъмнина.

Викът на Теди застина в гърлото й, когато Джереми Кокбърн застана на прага с димящ пистолет в ръка.

— А, предателката — присмя се той и плъзна поглед по тялото й. Вдигна вежди, когато съзря окования й глезен. Затръшна зловещо вратата зад гърба си. — Виждам, добре са се възползвали от теб. Жалко, защото нито той, нито някой друг ще има повече тази възможност. Предателството се заплаща скъпо, Теодора. О, но ти добре го знаеш. Не те ли засърбява врата само като си помислиш за примката, която ще ти нахлузя? Нали добре познаваш методите ми?

Измъкна сабята от ножницата и тръгна към нея. Това я накара да седне на леглото и да се свие в далечния му край.

— Ти ме предаде — просъска той и раздра чаршафа, който тя стискаше. От рамото й потече кръв. Тя прехапа устни, за да не извика. Устните на Кокбърн се извиха в зловещо подобие на усмивка. В очите му блестеше странна похот. — Къде е дръзката жена, която познавах? Готова да се пазари с адмирал от флота на Негово Величество? Ти, която някога смяташе, че струваш повече от мен, какво правиш сега, окована като куче? Любовникът ти да не е изцедил всичките ти сили, мила моя? Не се притеснявай, защото възнамерявам да ти ги възвърна.

Неописуем ужас обзе Теди, когато Кокбърн разкопча колана на панталона си и заедно с ножницата ги захвърли на пода. Пръстите му се заловиха с връзките на панталоните. Усети как стомахът й се свива, а веригата сякаш изгаря глезена й. Отвън се чуваха изстрели и звънтене на саби. Истинска касапница.