Кит Гарланд - Пленница на вятъра

Доминик примигна и плъзна длан по гладката обшивка на фалшборта.

— Бих искала да насоча вниманието ви към гладката подводна част на кораба. Забележете колко е дълбок килът, добре балансиран с оловен баласт. Прекрасната медна обшивка на корпуса, боядисана в черно с оловна боя, предпазва дъното от полепване на водорасли по време на дългото презокеанско плаване от Ню Йорк до Сан Франциско. Издължената форма на шхуната е гаранция, че е по-бърза от всеки кораб с широка носова част…

— Казах, че това е провал. — Гласът на Банкс се извиси над порива на вятъра като ръмжене на раздразнена мечка. Посивелите му мустаци щръкнаха възмутено. — Корабостроителната компания „Уилъби“ не е в състояние да изпълни дори един договор за превоз на кози от Бостън до Чарлстън. Джеймс Уилъби ще стане за смях на целия град, а аз нямам никакво намерение да бъда правен на глупак от една прекалено самоуверена жена, която претендира, че знае всичко за кораби с широка носова част и оловен баласт!

Доминик махна пренебрежително с ръка.

— Баща ми няма нищо общо с това.

— Как ли пък не! Този кораб е проектиран и построен с одобрението на баща ви. Неговият конструктор, Сайлъс Стийл, е известен с най-бързите кораби в пристанището на Ню Йорк. Това е негов проект.

— Не е точно така.

Банкс я изгледа остро.

Въпреки всичко Доминик се усмихна. Не можа да се сдържи, независимо дали днешната демонстрация бе провал или не. Усмивката се зароди дълбоко в душата й и съвсем неволно разцъфна на устните й.

— Този проект е изцяло мой.

— Ваш?

Лицето й засия изпод увисналата периферия на шапката. Почувства как топлото слънце прогони студа от страните й, а гърдите й се изпълниха със заслужена гордост.

— Изцяло.

Очите на Банкс се разшириха и той смаяно се вторачи в нея.

— Вие сте пуснали този кораб по вода без знанието на баща си?

Доминик вирна брадичка.

— Нямах друг избор. Преди три седмици баща ми отплава за Бриджтаун, на остров Барбадос, и ще остане там поне няколко месеца.

— Вие сте изключително неразумно и дръзко момиче.

Доминик му се усмихна още по-лъчезарно.

— Благодаря ви, сър.

— Очаквах, че днес ще ми покажете новия кораб, изработен по проект на Сайлъс Стийл.

— Такъв беше първоначалният замисъл.

— Този, който решихте да промените. — Банкс присви очи. — Не е вярно, че Стийл е неразположен, както ми казахте в началото, нали, госпожице Уилъби?

— Сайлъс има пълно доверие в моя проект.

— Както и в способността ви да управлявате плавателен съд само с петима души екипаж, така ли? — попита с явен сарказъм в гласа Банкс и погледна към моряците, които се бяха уловили за мачтите. — А може би баща ви ви е упълномощил да управлявате целия му бизнес?

— Да, докато двамата с мама са на Барбадос.

— Доколкото знам той не издържа повече от няколко седмици на суша, нали? Твърде зает е да обикаля света, вместо да се погрижи за делата си. Или по-скоро се опитва да извлече изгода от познанствата си с представителите на висшето общество, които среща по време на пътешествията си по море? Ще ви кажа нещо — за тях американските новобогаташи не са по-различни от английските бедняци и винаги ще бъде така. Той трябваше да се задоволи със славата си на отличен корабостроител.

Думите на банкера засегнаха оголен нерв и Доминик вътрешно потръпна. Да, тя много добре знаеше, че баща й преследва нереални мечти. Ала освен това отлично разбираше какво означава признанието за един човек. Подобен стремеж се превръщаше в нещо жизненонеобходимо, в основание да продължиш да живееш и да се бориш.

Нямаше да се спре пред нищо, за да удържи обещанието, което бе дала на баща си — да увеличи печалбите. Ако се налагаше, бе готова дори да излъже. Думите сами се изплъзнаха от устата й:

— Баща ми ми даде пълна свобода да управлявам делата му, както намеря за добре, докато той е на Барбадос. Същите правомощия има и Дру в Лондон.

— А това включва ли и погубването на репутацията му?

Доминик трепна, но се усмихна.

— Възникналото недоразумение е само помежду ни, господин Банкс. Ще го разреша много бързо, веднага щом корабът се прибере в пристанището Батъри и имам възможност да го прегледам основно. Виждате ли там? Току-що зърнах лодката на лоцмана, която ни идва на помощ. Потърпете само още няколко минути. Господин Банкс, репутацията на баща ми няма да пострада от една незначителна грешка при изчислението на баласта.

— Незначителна грешка в изчисленията? — изграчи господин Банкс и целият се разтърси.