Кит Гарланд - Пленница на вятъра

Развълнуваната Доминик мина по подвижния мостик и стъпи на палубата. Наоколо не се виждаше никой, ала младата жена нямаше чувството, че е нарушила чужда собственост. Прокара нежно длан по лъскавите перила и пое дълбоко дъх. Корабът беше нов. Освен това изглеждаше много бърз.

Младата жена пристъпи със разтуптяно сърце към стълбата, водеща от палубата към каютата, попивайки с възхитения си поглед всяка подробност. Личеше си, че всеки сантиметър от яхтата е изработен с любов и старание. При проектирането и строежа не бяха пестени пари.

Доминик слезе по стълбата и видя, че стените и подът са от палисандрово дърво, излъскано до блясък. От двете страни на коридора се виждаха две врати. Едната бе отворена и водеше към каюта, обзаведена с махагонови мебели, тапицирани с кадифе. Доминик се извърна към другата врата, стисна дръжката и я завъртя. Вратата безшумно се отвори. Слънчевата светлина, струяща през двата прозореца от двете противоположни стени, мигом я заслепи. Тя влезе, извърна се с гръб към слънцето, повдигна очи и дъхът й секна.

— Да не би да си помислила, че съм заминал за Сицилия? — разнесе се дълбокият глас на Николас от сенките. — Никога не бих оставил моето съкровище.

Доминик затаи дъх и впери поглед в портрета на стената. Беше на млада жена в бяла ленена роба, застанала на фона на буйна зелена растителност. Дрехата се бе свлякла леко от раменете й и падаше свободно по тялото, разкривайки високите извивки на гърдите й и дългите стройни крака. Лицето на жената бе вдигнато към слънцето, а на устните й трептеше очарователна усмивка. Излъчваше такава зряла чувственост, че Доминик се изчерви и едва се сдържа да не извърне засрамено глава.

— Джузепе е майстор в улавянето на женската същност — промърмори Николас в ухото й. Големите му длани се плъзнаха под пелерината, обгърнаха кръста й, после обхванаха гърдите й със собственически жест, който я остави без дъх. Усети как топлината му прониква в тялото й. — У теб гори огън, Доминик, тайнствен женски огън. Ще е нужен цял един живот, за да бъде овладян. Той е в извивката на устните ти, в гордия ти профил. Той е тук…

— Да — задавено промълви тя и притвори очи, когато пръстите му разтвориха елечето и гърдите й изпълниха шепите му. — Корабът… наистина е съвършен.

— Тъкмо затова го кръстих „Доминик“. Преди да те срещна, не разбирах защо толкова копнея да построя този кораб. Сега не мога да си представя, че ще стъпя на палубата без теб. Страстта ти към плаването не е угаснала още, нали?

Доминик се извърна в ръцете му и от устните й се изтръгна блажена въздишка.

— Мой скъпи Николас, аз имам само една страст в живота си и това си ти. Истината е, че бях покорена заради страстта ми към корабите.

— Покорена? Не и моята съпруга.

— О, вярно е. Бях обсебена от формулата за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното въздействие върху баласта и платната. Дълго време я търсих напразно. Тъкмо желанието да я открия ме отведе през онази нощ в библиотеката в Каус.

Устните на Николас се извиха в лукава усмивка.

— Нима формулата за изчисляването на дължината на носовата част и резултатното въздействие върху баласта и платната те е довела при мен? Тогава ще трябва да я получиш.

— Тя не съществува. Отказах се да я търся.

— Никога не бива да се отказваш, любов моя, не и от най-силните страсти в живота си. Просто трябва да попиташ.

Доминик повдигна изненадано вежди.

— И кого да попитам?

— Един специалист, разбира се.

— И какво ще ми каже този специалист?

— Че баластът трябва да се увеличи с пет килограма за всеки допълнителни два и половина сантиметра от дължината на носовата част.

Доминик примигна, обмисли чутото и лицето й пламна от възхищение към него и раздразнение към самата нея.

— О, Господи, разбира се. Николас, ти наистина си блестящ!

— Колко мило, че най-после го осъзнаваш — избоботи младият мъж, вперил жаден поглед в гърдите й. — Време е да ми покажеш благодарността си.

Тя обви ръце около врата му, а лицето й се светна от щастие.

— Ще отида навсякъде с теб с този кораб, стига да ме вземеш със себе си.

Очите му блестяха като звезди.

— Навсякъде?

— Дори на луната. — Доминик го целуна по устните, после се отдръпна леко и в очите й заблестяха дяволити искрици. — Но засега ще се задоволим и с леглото.

И наистина се задоволиха, поне за известно време.

© 1997 Кит Гарланд