Кит Гарланд - Пленница на вятъра

— Ще плава с тях, сър. Търговията с чай с Ориента много бързо се разраства.

— Търговия с чай, казваш? Всички тези аристократи са едни проклети ексцентрици. Но щом ти го харесваш…

— Смятам, че го харесвам, татко.

— Много добре тогава. В такъв случай и аз го харесвам.

— Колко хубаво, татко, защото, разбираш ли, аз… — Погледна към майка си и цялата пламна, отчаяно търсейки подходящите думи. — Писах ви за това и ми беше много по-лесно… Разбираш ли, не исках да бъде шок за вас, а сигурно ще бъде, когато се изправите лице с лице в него, а и мразя да ви разочаровам…

— Мили Боже! — задъхано промълви майка й с ужасен израз на лицето.

Доминик се засмя.

— Не, не е…

В този миг Томас Филпот скочи от креслото и хукна към вратата. Сигурно щеше да избяга, ако вратата не се бе отворила внезапно. Адвокатът се блъсна в широките гърди на Николас.

— Приятел ли ти е? — Николас погледна към Доминик и повдигна с една ръка гърчещия се Филпот.

— Да, благодаря ти, Николас — успя да изрече младата жена с усмивка. Дали някога бе изглеждал по-красив, по-очарователен, по-прекрасен? — Ще ми направиш услуга, ако го завържеш.

— Много добре.

Николас изчезна и се върна след няколко минути, но вече без Филпот.

Доминик го посрещна при вратата със сияещ поглед.

— Колко хубаво, че дойде — рече тя и внезапно изпита срам от родителите си.

Почувства как всички погледи се насочиха към тях, когато Николас плъзна ръка около кръста й, и сведе глава.

— Литваше ми ужасно. Искам да дойдеш с мен в седемнадесети участък от пристанището. Имам нещо за теб, което не може да чака… нито пък аз.

Джеймс Уилъби се изкашля.

— Кой, по дяволите, е този човек, Доминик?

Доминик погледна към Николас и усети как сърцето й се изпълва с радост.

— Той е… — Извърна се към баща си и се усмихна толкова широко, та чак лицето я заболя. — Той е бъдещият пети граф Уинтърхър, татко… Николас Хоксмур Търлестан. Моят съпруг.

— Твоят какво? — бавно попита баща й.

Младата жена погледна към майка си. Каролайн надничаше над рамото на съпруга си и оглеждаше любопитно Николас. Върху устните й заигра лукава усмивчица.

— Церемонията бе извършена от Хасан, везира на Тунис. Трябваше да се омъжа за него, татко. Обичам го.

— Да, дори и един глупак може да го види. Търлестан, така ли каза?

Николас протегна ръка.

— Да, сър, Търлестан.

— Виждам, че сте дяволски горд с родословното си дърво.

— Разбира се, сър. — Николас погледна към съпругата си. — Има защо да се гордея.

Джеймс Уилъби пое дълбоко дъх.

— Предполагам, че имате голям дял в успешните дела на дъщеря ми, така ли е?

— Не, сър. Това е изцяло нейна заслуга. Тя е тази, която спаси Тунис от анархия и разруха.

Джеймс Уилъби се намръщи недоверчиво.

— Така ли? Предполагам, че в такъв случай за дъщеря ми не е било особено трудно да си намери съпруг. Дъщеря ми се е омъжила. При това за аристократ. Представи си само! Граф, нали? Е, няма какво друго да направим, освен да ви приветстваме с…

— Момент, моля! — Каролайн Уилъби мина покрай съпруга си с вирната брадичка и полюшващи се пера на шапката. Изгледа укоризнено съпруга си и се закова пред Доминик и Николас. — Нямало какво да се прави! Как ли пък не! — извика тя. — Моята дъщеря се е омъжила в някаква си варварска пустиня! Ха! Ще направим истинска сватба, една истинска нюйоркска сватба, която всички дълго ще помнят. И да не е посмял някой да ме спре! Ела, Доминик. Джеймс, отведи бедния барон Титеншам и му дай да пийне чаша коняк, преди да е припаднал. Дру, помогни му. Не, съжалявам, Николас, но в този момент дъщеря ми е изцяло моя. Може би ще е най-добре да придружиш господата. Чух, че нашият скъп приятел Сайлъс Стийл държи кръчма съвсем наблизо.

Няколко часа по-късно Доминик най-после се раздели с майка си, след като подробно обсъдиха сватбените приготовления. Доминик влезе в кръчмата на Сайлъс и разбра, че Николас си бе тръгнал преди малко, преди баща й и Дру. Младата жена излезе и тръгна по крайбрежния булевард. Денят бе мек и приятен, духаше лек вятър. Приближи към седемнадесети участък, където бе закотвена едномачтова яхта. Тя се спря, за да се полюбува на кокетния плавателен съд с типично шведски платна и в гърдите й се надигна странно вълнение. Никога досега не бе виждала по-красив кораб, с остър нос, издължена форма, от полиран махагон, с опънати платна от носа до кърмата, изработени от най-фин памук. Беше малко повече от тридесет стъпки дълъг по протежение на ватерлинията и на него можеше да плава и сам човек.