Кит Гарланд - Пленница на вятъра

Филпот примигна и пискливо се засмя.

— О, сър… — запрепъва се той към Джеймс Уилъби и го улови за ръкава на сакото. — Бедното чувствително момиче съвсем се е побъркало. Много типично е за една жена да обвинява другите, когато разбере, че се е провалила. Опитва се да прикрие собствените си грешки и слабостите на брат си, като си измисля подобни небивалици, и то само и само да не се омъжи за един барон! Уайтстоун! Никога не съм чувал това име. О, сър, спестете ни всичко това и по-скоро омъжете това неразумно девойче. Тя няма делови способности. Никога не е имала. Безполезна е също както и синът ви.

Доминик не обърна внимание на пурпурното лице на баща си.

— Безполезна ли казахте? — Обърна се към Дру и той й подаде дебела счетоводна книга в кожена подвързия. Усмихна се и й смигна. Доминик се обърна и я връчи на баща си. — Ето. Прегледай я добре. Тогава можеш да си извадиш заключение за безполезността на Дру. Ще откриеш, че под неговото управление компанията е в пълен възход. С блестящите си продажби, проницателност и вродено очарование той е примамил клиентите на най-големите ни конкуренти в Англия. Наистина, той не е много добър в сметките, но нали счетоводителите са за това? И сега имаме… колко по-точно, Дру?

— Осем чиновници.

Доминик засия.

— Да, осем. В крайна сметка Дру трябва да очарова клиентите и да привлича нови, а това изисква многобройни светски ангажименти. В момента работим на пълни обороти. Току-що получихме поръчки за строежа на още пет нови кораба. Печалбите следващата година ще се утроят.

— Е, не чак утроят, но ще се удвоят — поправи я Дру. Филпот примигна гневно.

— Т-ти… имаш друга книга.

Доминик се усмихна мрачно.

— Да, разбира се. Нима и вие нямате? Татко, сигурна съм, че ако се поразровиш из делата на господин Филпот, ще откриеш доказателства за всичко, което ти казах. Сигурна съм, че от известно време печалбите ни са значително по-добри, но той не те е уведомявал. — Присви очи и презрително изгледа дребничкия мъж. — Ако го заплашиш и попритиснеш малко, обзалагам се, че ще получиш пълните му признания. Включително и това, че той е саботирал кораба ми, когато го изведох на пробното плаване в пристанището на Ню Йорк, с Франсис Банкс на борда. — Доминик вирна брадичка към баща си. Трябваше да й повярва. Веднъж, поне само веднъж…

Лицето му не изразяваше нищо. Беше застрашително пурпурно на цвят. Гледаше я право в очите и тя усети, че се смразява, почувства се некадърна, изгубена…

— Филпот — изрева Джеймс Уилъби. — Имате ли да кажете нещо?

Стреснатият Филпот моментално отмести поглед от Джеймс Уилъби към Доминик, после го насочи към Дру.

— Аз… — Преглътна с усилие. — Аз… имам нужда от малко въздух, сър. Астмата ми…

Джеймс Уилъби сграбчи ревера му, изви го и силно го разтърси.

— По дяволите, астмата ти! Говори!

— Н-но, сър, а-аз… — Филпот отново погледна към Доминик,. Лицето му се изкриви от такава омраза, че младата жена неволно отстъпи ужасено назад. — Трябваше да го направя! — изписка той. — Цял живот стоях със скръстени ръце, за да гледам как предавате делото на живота ми на тези… — Махна с ръка към Доминик и Дру. — Когато от „Стрънк и Нийдърмиър“ ми направиха предложението си, не можах да им откажа. Щях да си отмъстя, като проваля първо него, а след това и нея. Реших, че няма да ми е трудно, и наистина за известно време не беше. Дру беше ужасно некадърен картоиграч и проявяваше слабост към жените. Но тогава тя… — Филпот размаха костеливия си пръст към Доминик. — Тя наистина е много умна. Няма нищо по-лошо от умна жена.

— Но е доста по-добро от нечестен служител — сряза го Джеймс Уилъби, бутна адвоката в едно кресло близо до прозореца и го прикова там със силата на погледа си. — Не мърдай.

Доминик изправи рамене.

— Татко, колкото до управлението на компанията, аз сключих договор, за да построя четири кораба на обща цена от двеста хиляди долара.

Майка й ахна.

Баща й замръзна и присви очи.

— Нима? И с кого е този договор?

— С моя…ъъъ… с един англичанин, сър.

Уилъби повдигна вежди.

— С англичанин казваш. Сигурно някой ексцентричен приятел, който си търси американска компания. Макар че англичаните се смятат за изключителни корабостроители. Кой е този приятел?

— Той е… ъъъ… един ден ще бъде петият граф Уинтърхър, сър.

— Аристократ?

— Без съмнение.

— И казваш, че е добър човек, така ли?

— Най-добрият, татко.

— Много добре тогава, вярвам на преценката ти, макар че не мога да си обясня какво, по дяволите, ще прави един английски аристократ с четири бързоходни шхуни…