Джули Гарууд - От милост

— Нещо интересно тази седмица? — попита той.

— При мен нищо — сви рамене Престън. — Но в нашия бизнес това е добре. Нали, Далас?

— Точно така. И при мен бе пълна скука.

— Ами ти, Джон? Нещо ново при теб? — попита Камерън небрежно.

Джон сви рамене.

— Кретам някак, ден за ден.

Изглеждаше съкрушен. Камерън си помисли, че Джон преиграва, но Престън и Далас се хванаха и проявиха съчувствие.

— Ще стане по-леко — обеща му Престън. Тъй като никога не бе губил любим човек, той нямаше как да знае дали на Джон ще му стане по-леко или не, но смяташе, че трябва да окуражи по някакъв начин приятеля си. — С времето всичко ще се оправи.

— Точно така. Просто ти трябва време — добави Далас.

— Колко мина от смъртта на Катрин? — попита Камерън.

Джон повдигна вежди.

— Знаеш колко мина. — Стана, свали си сакото и след като го сгъна внимателно, го преметна на облегалката на стола. — Ще отида да взема малко фъстъци.

— Да, донеси и соленки — кимна Престън. Изчака Джон да се отдалечи и се обърна към Камерън. — Трябваше ли да споменаваш името на Катрин?

Джон каза на сервитьорката какво иска и тъкмо се връщаше към масата, когато чу Далас да казва:

— Джон тъкмо започва да се успокоява. Бъди по-тактичен с него.

— Не се нуждая от специално отношение — каза Джон, докато сядаше на стола си. — Не съм броил часовете и минутите, откакто жена ми си отиде. Някои вечери ми се струва, че е било едва вчера.

— Мина почти месец. — Камерън се вгледа в приятеля си, докато правеше този коментар. Вдигна чашата си в тост към Джон. — Мисля, че трябва да започнеш да излизаш по срещи. Наистина.

— Да не си се побъркал? — прошепна Далас. — Твърде рано е.

Престън кимна настойчиво.

— Хората ще се разприказват, ако той започне да излиза с жени толкова скоро, а приказките водят до спекулации. Не желаем това да се случи. Нали така, Далас?

— Точно така, мамка му. Не мога да повярвам, че изобщо го предложи, Кам.

Джон се облегна на стола си. Раменете му леко провиснаха и на лицето му се изписа болка.

— Не бих могъл да го направя. Още не. Може би никога. Не мога да си представя да бъда с друга жена. Обичах Катрин и от мисълта да я заменя с друга, направо ми се повдига. Знаете колко обожавах жена си.

Камерън стисна ръце в скута си, за да се овладее. Искаше му се да се пресегне през масата и да стисне лъжливото копеле за гърлото.

— Да, сигурно си прав. Проявих нетактичност.

Той отвори куфарчето си и извади една дебела папка. Бутна чашата си настрана и внимателно постави папката по средата на масата.

— Какво е това? — попита Далас.

— Още някоя възможност за инвестиции ли? — предположи Престън.

Камерън гледаше право в Джон, докато пускаше бомбата си.

— Малко бележки и цифри — каза той. — И…

— … и какво? — попита Джон.

— И медицинският картон на Катрин.

Джон бе протегнал ръка към папката. Когато Камерън съобщи какво има вътре, Джон реагира сякаш бе посегнал към гърмяща змия. Дръпна се рязко назад и се надигна от стола. Шокът му бързо се замени с гняв.

— Какво, по дяволите, прави медицинският картон на жена ми у теб?

Лицето на Джон бе толкова червено, сякаш всеки момент ще получи удар. Камерън пожела това наистина да се случи, при това ударът да е масиран и да причини необратими последствия. Копелето заслужаваше да страда дълго и мъчително.

— Ти, кучи сине — изръмжа Камерън. — Видях те в събота вечер с блондинката. Не можах да измисля защо не си ни казал за нея, така че реших да направя едно малко проучване.

— Усъмнил си се в мен? — Джон бе искрено възмутен.

— Точно така.

Камерън се обърна към Престън и Далас и им каза:

— Познайте какво? Добрата стара Катрин изобщо не е била на смъртно легло. Джон просто е искал да се отърве от нея. Не е ли така, Джон? Направи ни на глупаци и, дяволите ни взели, ние се хванахме на въдицата. Повярвахме на всяка твоя дума. Знаел си, че Мънк няма да се съгласи да я убие, освен ако всички ние не го искаме. Такава бе уговорката, когато го наехме. Той трябваше да свърши тази работа за Клуба, защото на теб не ти е стискало да я убиеш сам. Искал си да намесиш и нас, нали така?

Далас прошепна:

— Не мога да повярвам.

Престън бе поразен и не можеше да промълви и дума. Погледна папката и попита:

— Истината ли казва Камерън? Катрин беше нелечимо болна, нали така? Ти ни каза, че имала нещо на сърцето, някакъв вроден дефект… — Млъкна и се обърна безпомощно към Камерън. После прошепна: — Мили боже!