Джули Гарууд - От милост

Камерън не вярваше на очите си, но изненадата му скоро прерасна в объркване.

Внезапно си спомни коя е блондинката, макар че не се сещаше за името й. Бе онова елементарно същество, което наричаше себе си специалист по вътрешен дизайн. Камерън я бе виждал в офиса на Джон. Да, сега всичко му се изясняваше. Тя нямаше абсолютно никакъв вкус или талант. Беше превърнала кабинета на приятеля му в бордей с решението си да боядиса красивите орехови ламперии на стените в наситен цвят на горчица.

Но очевидно имаше талант в друга област. Начинът, по който Джон се облизваше, докато жадно се взираше в нацупените й устни, подсказваше, че тя е доста талантлива в леглото. Камерън продължаваше да стои близо до входа на залата и се взираше в гърба на приятеля си, докато истината не му просветна.

Кучият син ги бе изиграл всички.

Невярващ и в същото време изпълнен с гняв, Камерън се обърна и се върна на масата си. Опита се да се убеди, че прави погрешни заключения. Познаваше Джон от години и му имаше пълно доверие.

Досега. По дяволите, какво бе направил Джон с всички тях. Документните престъпления бяха едно нещо, убийството — съвсем друго. Никога преди не бяха стигали толкова далеч, а още по-смразяващото бе, че те бяха убедени, че всъщност правят добро. Разправяй го на съдебните заседатели и ги гледай как се смеят. Господи, дали Катрин наистина е била нелечимо болна? Наистина ли е умирала от бавна и мъчителна смърт? Или Джон просто ги беше излъгал, за да му свършат мръсната работа?

Не, това не беше възможно. Джон не би излъгал за жена си. Той я обичаше, по дяволите.

Камерън усети, че му се повдига. Не знаеше какво да мисли, но съзнаваше, че не е редно да осъжда приятеля си, преди да разполага с всички факти. После му хрумна, че бе възможно тази връзка, ако изобщо имаше такава, да е започнала след смъртта на Катрин. Вкопчи се в тази идея. Да, разбира се. Джон е познавал дизайнерката отпреди смъртта на жена си. Самата Катрин бе наела блондинката да преобзаведе спалнята й. Но какво следваше от това, че я е познавал предварително? След смъртта на жена си Джон се е чувствал самотен, а тази млада жена очевидно е била свободна. По дяволите, сигурно му е налетяла и се е възползвала от неговата уязвимост скоро след погребението.

Остана една смущаваща мисъл. Ако това бе нещо невинно, защо Джон не бе разказал на приятелите си за нея? Защо я криеше?

Може би защото пепелта на жена му още не бе изстинала. Да, това беше. Джон е знаел, че няма да изглежда приемливо да се обвърже с друга жена толкова скоро след смъртта на Катрин. Хората определено биха сметнали това за странно и щяха да започнат да говорят и спекулират, а никой от Клуба не би желал това. Джон бе достатъчно умен, за да знае, че не трябва да се набива на очи.

Камерън почти се бе убедил, че видяното от него е съвсем безобидно, но се чувстваше длъжен да провери. Увери се, че Джон не го е видял. Плати си сметката и се измъкна от ресторанта. Поиска от момчето на паркинга да докара стария Форд, който бе принуден да кара напоследък — кандидат-бившата му съпруга вече бе конфискувала любимия му ягуар, алчната кучка. Измина с колата една пресечка, сниши се на седалката и се завъртя така, че да види двойката, когато излезе от ресторанта. Докато чакаше, се обади на адвоката си да отмени срещата за вечеря.

Двамата се появиха двайсет минути по-късно. Застанаха на тротоара, на около метър един от друг, като се държаха строго и официално, сякаш бяха просто познати. Джон бе пъхнал ръце в джобовете си, а блондинката стискаше чантата и тефтера си. Когато колата пристигна, тя пъхна чантата си под мишница и се ръкува с Джон. Момчето от паркинга отвори вратата на червената Хонда, блондинката се настани вътре и подкара, без да погледне повече към Джон.

За всеки случаен наблюдател тази сцена би изглеждала съвсем делова.

След минута пристигна сивото БМВ кабрио на Джон. Без да бърза, той свали сакото си, сгъна го и внимателно го постави на седалката до шофьорското място. Елегантният му костюм бе „Валентино“, единственият дизайнер, когото Джон признаваше. Вълна от огорчение заля Камерън. Преди шест месеца и той имаше гардероб, пълен с костюми на „Калвин Клайн“ и „Валентино“, но после жена му, в пристъп на пиянска ярост, ги наряза на парченца с един касапски нож. Този й малък изблик унищожи дрехи за над петдесет хиляди долара.

Боже, как копнееше да й отмъсти! Някои нощи лежеше буден в леглото и си фантазираше различни начини да я убие. Най-важният елемент във всички фантазии бе болката. Искаше кучката да страда, докато умира. Любимият му сценарий бе как се врязва лицето й в някой прозорец и той гледа как кръвта на курвата се стича по парчета стъкло. Във фантазиите му ръбесто парче стъкло стърчеше от вената й.