Джули Гарууд - От милост

О, да, искаше да страда така, както тя го бе карала да страда, да й отмъсти за това, че бе откраднала живота му от самия него. Беше замразила всичките му активи, докато подпишат споразумението за развода, но Камерън вече знаеше какъв ще бъде изходът. Тя щеше да прибере всичко.

Тя не знаеше за Клуба и парите от тайната сметка. Никой не знаеше за това. Адвокатът й също не би могъл да открие тези пари, даже и да ги търсеше. Милионите бяха в офшорна сметка, която не можеше да бъде проследена до Камерън.

Но засега нямаше значение, че той има скрити пари. Не можеше да ги ползва, докато не навърши четирийсет. Това бе сделката, която четиримата приятели бяха сключили, и Камерън знаеше, че останалите няма да му позволят да тегли от общия им фонд. Беше прекалено рисковано, така че през следващите пет години той щеше да живее като просяк.

Джон бе късметлията. След смъртта на Катрин той разполагаше с това, което бе останало от парите й, и нямаше нужда да ги дели с никого.

Камерън се изпълни със завист, докато гледаше как приятелят му си слага шапката с козирка. Знаеше, че Джон носи шапката само за да крие плешивото петно на главата си. Щеше да стане напълно плешив още преди да навърши петдесет, също като другите мъже в семейството му, независимо от предпазните мерки, които вземаше. Но какво от това? Жените пак щяха да го харесват. Жените се примиряват с всеки недостатък, щом надушват пари.

Камерън прогони прилива на самосъжаление и разтърси глава. Нямаше да промени нищо, като окайва късмета си. Пък и можеше да издържи още няколко години. Съсредоточи се върху бъдещето, каза си той. Скоро щеше да се пенсионира като мултимилионер и да се премести да живее в Южна Франция, а бившата му съпруга нямаше да може да направи нищо.

Джон се настани удобно на меката кожена седалка. Разхлаби вратовръзката си, намести огледалото за обратно виждане и подкара.

Дали да го последва? Камерън смутено прокара пръсти през косата си. Знаеше, че не би било честно спрямо Джон и че не беше редно той да се съмнява в приятеля си заради нещо, което сигурно бе съвсем безобидно. Джон обичаше жена си и ако бе съществувала някаква възможност тя да се излекува, той би похарчил всеки долар, който има, за да я спаси. Камерън не се съмняваше в това.

Въпреки всичко дразнещото подозрение не го напускаше, така че той реши да последва приятеля си. Каза си, че ако седне и поговори с него, ще изяснят това недоразумение. Джон щеше да го успокои, щеше да му каже, че подозренията му са просто реакция на чувството за вина, което изпитваше заради това, което бяха направили единствено от милосърдие.

Камерън почти бе готов да обърне колата и да поеме към дома си, но не го направи. Трябваше да се увери. Трябваше да узнае. Мина по един по-кратък път и пристигна пред дома на Джон преди него. Красивата викторианска къща бе разположена на ъгъл. Два огромни стари дъба и една магнолия хвърляха сянка в предния двор. Камерън спря в съседната уличка. Изгаси фаровете, после и мотора и остана така, скрит под короната на близкото дърво, което пречеше на уличната лампа да го освети.

В къщата бе тъмно. Когато Джон пристигна, Камерън понечи да отвори вратата си, после замръзна.

— По дяволите! — прошепна той.

Тя стоеше там и чакаше. Докато желязната врата се отваряше, Камерън забеляза блондинката на тротоара пред къщата. Вратата на гаража започна да се вдига и Камерън видя червената Хонда вътре.

Веднага щом Джон паркира колата си и излезе от гаража, тя се втурна към него и големите й гърди се разлюляха като силиконови топки под тясната рокля. Опечаленият вдовец не изчака да влязат в къщата. Двамата се вкопчиха един в друг като разгонени улични песове. Джон смъкна ципа на черната рокля и я дръпна около кръста й за секунди, ръката му се залепи за гърдите й още докато вървяха към вратата. Страстното му ръмжене се смеси с пискливия й смях.

— Кучи син — измърмори Камерън. — Тъп кучи син.

Беше видял достатъчно. Прибра се вкъщи, в едностайния апартамент под наем в един от западналите промишлени квартали на града и крачи напред-назад часове наред, вбесен, яростен, разтревожен. Една бутилка скоч подхранваше яда му.

Към два през нощта някакви пияници се сбиха на улицата под прозореца му. Камерън изгледа зрелището с отвращение и любопитство. Един от тях имаше нож и на Камерън му се прииска да наръга другия, за да го накара да млъкне. Явно някой беше извикал полиция. След минути полицейската кола пристигна с надути сирени.