Джули Гарууд - От милост

Джон бе стиснал устни. Очите му пламтяха гневно и пронизваха Камерън.

— С какво право си ме шпионирал?

Камерън се изсмя.

— Арогантно копеле. Имаш наглостта да се възмущаваш, че съм шпионирал теб и малката ти кукличка? — Погледна Далас, чието лице бързо позеленяваше и попита: — Искате ли да чуете нещо наистина смешно? Тази новина направо ще ви впечатли. Мен ме впечатли със сигурност.

Далас взе папката и попита:

— Какво?

Джон се опита да измъкне папката от ръцете му, но Далас я дръпна бързо.

— Катрин е запознала тази жена, Линдзи, с Джон. Наела е кучката да преобзаведе спалнята й. Нали така, Джон? Връзката ви е започнала почти веднага, след като сте се запознали. Но ти вече си бил решил да убиеш жена си.

— Не мисля, че е добра идея да обсъждаме това тук — каза Престън и огледа загрижено бара, за да се увери, че никой не слуша разговора им.

— Разбира се, че трябва да говорим за това тук — каза Камерън. — Нали точно тук планирахме убийството.

— Кам, разбрал си всичко погрешно — каза Джон. Сега изглеждаше сериозен и искрен. — Излизах само веднъж с Линдзи и дори не беше среща. Беше по-скоро делова вечеря.

Престън отчаяно желаеше да повярва, че Джон казва истината и веднага закима.

— Щом той казва, че е било делова среща, сигурно е било точно така.

— Глупости. Лъже ни. Проследих го до дома му. Видях колата на Линдзи, паркирана в гаража му, видях я да го чака пред къщата. Веднага се награбиха, още преди да влязат. Тя живее с теб, нали така, Джон? И ти криеш този факт от всички, най-вече от нас тримата. — Камерън започна да разтрива слепоочията си. През изминалата седмица, откакто бе открил отвратителната тайна на Джон, имаше пристъпи на силно пулсиращо главоболие. — Не си прави труда да ми отговаряш. Всички факти са тук, вътре — каза той и посочи папката, която Далас държеше. — Знаеш ли, че Линдзи си мисли, че ще се ожениш за нея? Получих тази информация от майка й. Тя вече планира сватбата.

— Говорил си с майката на Линдзи? От толкова пиене си започнал да превърташ, Камерън. Станал си параноик… имаш халюцинации.

— Надут негодник — изсумтя Камерън.

— Говори по-тихо — настоя Престън. Челото му се бе покрило с пот и той го изтри с една салфетка от бара. От страх му бе пресъхнало гърлото.

— Защо не обсъдим и финансовото състояние на Катрин? Парите, за които Джон толкова се тревожеше, че ще свършат?

— Какво за парите? — попита Престън. — Останало ли е нещо от тях?

— О, да — натърти Камерън. — Около четири милиона долара.

— Три милиона, деветстотин седемдесет и осем хиляди, ако трябва да бъдем точни — прочете от папката Далас.

— Господи… това не е възможно — каза Престън. — Той ни каза… Той ни каза, че я водил в най-добрата клиника и дори там не можели да направят нищо, за да й помогнат. Помниш ли, Камерън? Каза ни…

— Излъгал ни е. Лъгал ни е за всичко, а ние бяхме толкова лековерни, че му се вързахме. Помисли си, Престън. Кога за последен път някой от нас е виждал Катрин? Преди близо две години? Точно преди тя да отиде в онази клиника. Всички видяхме колко зле изглеждаше тогава. После, когато тя се върна, Джон ни каза, че тя не искала да вижда никого. И ние уважихме желанието й. В продължение на две години единствено Джон ни информираше за състоянието й — как то се влошава и колко много страда Катрин. През цялото време е лъгал.

Всички погледнаха Джон, очаквайки обяснението му.

Джон вдигна ръце, сякаш се предава, и се усмихна.

— Явно играта свърши — каза той.

Всички мълчаха втрещени.

— Признаваш си? — попита Престън.

— Да, явно нямам избор — каза той. — Истинско облекчение е, че вече няма да се налага да се крия от вас. Камерън е прав. Планирам това от дълго време. Малко повече от четири години — похвали се той. — Дали някога съм обичал Катрин? Може би в началото, преди да се превърне в побъркана, егоистична свиня. Странно как любовта така бързо се превръща в омраза. Или пък изобщо никога не съм я обичал. Може да съм обичал парите й. Тях наистина ги обичах.

Далас изтърва чашата си и тя тупна на мокета.

— Какво направи с нас? — прошепна задавено.

— Направих каквото трябваше — защити се Джон. — И не съжалявам за нищо. Е, това не е съвсем вярно. Съжалявам, че поканих Линдзи да се премести при мен. Вярно, наслаждавам се на всяка минута с нея. Тя е готова да направи всичко в леглото, всичко, което поискам, винаги се старае да ми угоди. Но започва да се вкопчва в мен, а аз категорично нямам намерение отново да се обвързвам.