Джули Гарууд - Танц в сенките

— Нещо друго?

— По време на вечерята стана доста неспокоен, след като забеляза колко се напълни ресторантът. Реших, че сигурно страда от клаустрофобия.

Ноа намали скоростта.

— Там на ъгъла е къщата на Дики.

Къщата не беше по-голяма или по-малка от останалите на улицата, но определено бе най-хубавата. Личеше, че наскоро е била боядисана в тъмносиво, а цветът на черните дървени капаци на прозорците също бе освежен. Покривът беше нов, а дворът — изненадващо добре поддържан. Покрай предните храсти се виждаше леха с разцъфнали невени.

— Не е възможно да е неговата къща. Твърде е хубава — отбеляза Джордан.

— Това е адресът, който ми даде агент Стрийт. Със сигурност е къщата на Дики. Предполагам, че когато не бие жени, се грижи за моравата си.

Пикапът на Дики не се виждаше на покритата с чакъл алея за коли.

— Не очакваше да го заварим вкъщи, нали? — попита тя.

— Не, но исках да видя къде живее. Определено ми се ще да огледам наоколо.

— На мен също — прошепна младата жена, макар че подобно признание можеше да й навлече неприятности. — Не можем дори да надникнем през прозорците, тъй като щорите са спуснати. — Прехапа долната си устна. — Чудя се дали лаптопът ми не е вътре.

Прозвуча толкова ентусиазирано, че той едва се сдържа да не се разсмее.

— Сладурче, май ще е по-добре да забравиш за него.

— За лаптопа? Няма начин. Искам си го обратно.

— Можеш да си купиш нов.

Той не разбираше. Тя бе програмирала лаптопа, беше сменила всички чипове и бе добавила цял тон допълнителна памет. Животът й беше в този компютър.

— Как ще се почувстваш, ако изгубиш оръжието си, аз те посъветвам да забравиш за него и да си купиш ново?

Явно бе изключително чувствителна по темата и Ноа реши да не я закача повече.

— Прочети ми указанието как да стигнем до къщата на Хейдън — рече той.

Трябваше да карат само още две пресечки. Домът на уволнената шефка на полицията беше точно такъв, какъвто очакваше Джордан — запустял и неприветлив. Дворът бе комбинация от прах, чакъл и плевели. Също както къщата на Дики и тук нямаше гараж, а на алеята за коли не се виждаха автомобили.

— Нямам желание да влизам в тази къща — отбеляза Ноа. — Тя сигурно спи в ковчег.

— С моя лаптоп.

— Джордан, наистина трябва да укротиш топката. Полицията го търси.

Беше прав. Тя бе обсебена от компютъра си.

— Може би Хейдън си е събрала багажа и е напуснала града.

— Съмнявам се, че е заминала. Не, тя няма да се откаже толкова лесно. Разполагала е с твърде много власт, за да я остави да й се изплъзне без битка.

— Трябва да знае, че не би могла да си върне работата — отбеляза Джордан.

— Вероятно е заминала някъде, за да измисли стратегия, с която да принуди членовете на градския съвет отново да я назначат за шеф на полицията.

Ноа зави на следващия ъгъл и подкара към центъра на града.

— Къде искаш да хапнем?

— Има само едно място, където бихме могли да отидем. В ресторанта на Джафи. Наоколо има и други заведения, но ако отидем да се храним някъде другаде, той ще разбере, защото всички тук знаят какво става и бързат да го разгласят.

— И какво като разбере? Какво толкова ще стане?

— Ще се обиди. — Джордан беше напълно сериозна.

— И какво те интересува…

— Той беше много мил с мен — прекъсна го тя — и аз го харесвам. Освен това храната там ти се услади, нали?

Той кимна:

— Да, добре. Отиваме при Джафи.

Върнаха се при мотела и Ноа спря колата на паркинга отзад. Двамата се запътиха към ресторанта, а Джордан носеше плика, който им бе дал Чадик. Когато минаха покрай сервиза на Лойд, тя усети как по гърба й полазиха тръпки.

— Известно време смятах, че Лойд беше толкова нервен, защото е убил професора и го е сложил в багажника на колата ми. Не знам какъв може да е бил мотивът му, но вярвах, че началник Дейвис ще го открие. А сега Лойд е мъртъв. Искаш ли да чуеш новата ми теория?

Той се усмихна.

— Казвай.

— Лойд може би е видял убиеца да слага трупа в багажника. Не мислиш ли, че е станало точно това?

— Би могло.

— Не прозвуча много ентусиазирано, но знам какво си мислиш. Защо убиецът не е убил Лойд веднага? Защо е изчакал? Според мен той не е знаел, че Лойд го е видял, но ако е било така, то откъде го е разбрал?

Ноа не отговори на нито един от въпросите. Джордан се справяше сама. Поставяше задачата, обмисляше я, след което достигаше до това, което, според нея, беше правдоподобно обяснение.

Ресторантът на Джафи беше почти празен. Имаше само неколцина бизнесмени, които пиеха айс-кафе и обсъждаха новостите от деня. Един от тях беше Кайл Хефърминт — мъжът, когото Джордан бе срещнала в офиса на застрахователната агенция.