Джули Гарууд - Танц в сенките

— Ако ти не откриеш Джей Ди, аз ще го направя.

Джо наклони глава и смръщи вежди.

— Това заплаха ли е?

— Дяволски си прав — заплаха е — отсече Ноа.

Дейвис вдигна ръце в жест на помирение.

— Добре, добре. Разбрах те. Но моля те, позволи ми да поговоря с Ранди насаме. Все пак аз живея в този град — напомни му. — Опитвам се да постъпя правилно, затова ми позволи да действам по моя си начин.

За разлика от Джо, Ноа не бе длъжен да се съобразява с никого. Тъкмо се канеше да заяви на шефа на полицията, че няма намерение да проявява търпение и по един или друг начин ще разговаря с братята Дики, когато вниманието му бе привлечено от Джордан.

Тя бе скочила от стената и сега вървеше към тях. Докосна ръката му и рече:

— Джо, двамата с Ноа бихме искали да помогнем с каквото можем. Нали така, Ноа? — Той сведе поглед към нея. Тъй като не отговори, Джордан се облегна на него и повтори: — Нали така?

— Разбира се — отвърна накрая агентът. Това бе една от най-абсурдните ситуации, в които се бе озовавал. В багажника на колата му имаше труп, а един неопитен и вероятно неспособен полицай водеше разследването. На всичкото отгоре жената, която бавно го подлудяваше, сега искаше от него да бъде мил и любезен.

— Предполагам, че вие двамата ще останете малко по-дълго в Серенити — обади се Дейвис. Беше заключение, а не въпрос.

— Да, ще останем — кимна Ноа. — Засега Джордан е единствената връзка между професора и Лойд.

— Ще отида да кажа на Амилия Ан, че стаите ще са ни нужни за довечера — предложи тя.

Ноа сграбчи ръката й и я дръпна.

— Ти ще стоиш близо до мен.

— Смятам да…

— Тя вече знае — прекъсна я той, като наклони глава към един от прозорците на сградата. Амилия Ан и Канди ги наблюдаваха с широко отворени очи. За щастие от мястото си не можеха да видят какво има в багажника на колата.

Джо предложи двамата да се върнат в мотела.

— Няма защо да чакате с мен. Ще ви се обадя, когато свърша с огледа на колата и след като говоря с Ранди.

Ноа сложи ръка върху рамото на Джордан и я поведе към стаята.

— Ноа? — извика Дейвис.

— Да?

— Ще ти трябва друга кола.

— Така изглежда. — Ноа усети как раменете на Джордан се отпуснаха под ръката му. — Добре ли си, сладурче?

— Добре съм — отвърна с въздишка младата жена. — Но започвам да си мисля, че този дружелюбен малък град изобщо не е толкова дружелюбен.

Въпреки че агентите Чадик и Стрийт от регионалното бюро на ФБР не участваха официално в разследването, те правеха всичко, което бе по силите им, за да помогнат на Ноа да разбере какво става.

Двамата мъже докараха нова кола — „Тойота Камри“. Джордан, която вече не бе на себе си от страх, настоя, преди да се качи, един от тях да отвори багажника и да погледне вътре. Агент Стрийт, изглежда, имаше доста изкривено чувство за хумор. Явно смяташе за много забавен факта, че сестрата на Ник намира труп след труп и със смях я нарече магнит за трупове.

Чадик даде на Ноа голям кафяв плик.

— Вътре е всичко, за което ме помоли — рече той. — Има извлечения от банковите сметки на професор Макена за изминалата година, но ако искаш, ще направя справка и за предишните години.

— Макена е бил замесен в нещо — обади се Стрийт. — През последните осем месеца е правил само вноски в брой. По пет хиляди долара на всеки две седмици.

— И е ходил до Остин, за да внася парите — добави Чадик. — Освен това преди осем месеца си е купил нова кола, а километражът й показва, че оттогава доста е пътувал. Един от асистентите в колежа, където е преподавал, ми каза, че професорът е получил наследство.

— Странно наследство — отбеляза Стрийт. — В брой на всеки две седмици, като произходът му не може да бъде установен.

— А справките за телефонните му разговори? — попита Ноа.

— И те са в плика — отвърна Чадик. — За шестте месеца, откакто е живял в къщата, е имал само две обаждания, които могат да бъдат проследени. Няма регистрирани негови разговори, с изключение на един кратък, направен половин час преди Джей Ди Дики да каже, че някой му се е обадил, за да го информира, че в колата на Джордан има труп.

— Да не би да ми казваш, че някой е звънял на Джей Ди от дома на Макена?

— Точно така.

— Но аз се обадих на професора — намеси се Джордан. — Когато пристигнах в Серенити. Той ми беше дал телефонния си номер. Това обаждане трябва да е регистрирано.

— Има ли данни за разговорите по мобилен телефон? — попита агентите Ноа.