Джули Гарууд - Танц в сенките

— Не успяхме да открием мобилен телефон, регистриран на името на професор Макена. Джордан, ако ми кажеш номера, на който си се обадила, ще го проверим.

— Ние изпреварихме малко процедурите и поръчахме на двама от хората ни да проверят колата на Макена. Обзалагам се, че единствените отпечатъци, които ще открият, ще са неговите — каза Чадик. — Джо Дейвис се е оплел като пате в кълчища, но няма да ни помоли за помощ. Искаш ли да се намесим по-настоятелно? Бихме могли да поемем случая и да ви измъкнем оттук.

Ноа поклати глава:

— Още не. — Погледна към Джордан и се поколеба. — Всъщност не знам. Може би идеята да я отведете оттук не е съвсем лоша…

Джордан разбра какво става и побърза да го пресече в зародиш.

— Ще остана тук с теб, Ноа. Освен това обещах на началник Дейвис, че ще бъда тук още един ден. Нищо чудно да реши да ме арестува.

— Няма да го направи, а като се замисля…

— Не подлежи на обсъждане — отсече младата жена. — Няма да замина. — И за да бъде по-убедителна, прикова поглед в него.

— Прилича на брат си — отбеляза с усмивка Чадик.

— Но е доста по-хубава — възрази Ноа. След като благодари на двамата мъже за помощта и обеща да държат връзка, той отвори вратата на колата, за да влезе Джордан, после се плъзна на седалката на шофьора. — Да потегляме.

— С удоволствие — кимна тя. — Ако разполагаме с време, бих искала да отидем до Бърбън и да си купя нов мобилен телефон.

— Не може ли още няколко дни да минеш без мобилен телефон?

— Нищо не разбираш. Това е личният ми дигитален помощник, моята камера, моят бележник, моята система за проследяване и най-важното — личният ми компютър. Мога да имам достъп до интернет и да получавам и изпращам имейли. Освен това мога да пращам снимки, текст или видеоклипове.

— Знаеш ли какво още можеш да правиш? Да провеждаш телефонни разговори.

Тя се засмя.

— И това също. А след като си купя телефон, бих искала да се отбием в полицейския участък и да поговорим с детективите, за да се опитаме да разберем какво е станало с лаптопа ми.

— Ник вече е говорил с тях. Казали са, че не са го виждали.

— Това не е възможно. Той беше в наетата кола, на седалката до мен. Маги Хейдън трябва да го е видяла, докато е ровила из чантата ми за информация. Обзалагам се, че тя го е взела. След като ме заключи в килията, тя се върна на паркинга пред магазина. Може би тогава е станало.

— Ще продължим да го търсим, но сега трябва да се срещнем с Джо Дейвис в къщата на Макена, забрави ли?

— След като той говори с шериф Ранди — напомни му тя. — Изненадана съм, че не си настоял да присъстваш на разговора им.

— Повече ме интересува брат му. — Той й подаде един лист. На него имаше два адреса с упътвания как да стигне до тях от мотела.

— Какво е това?

— Помислих си, че може би не е зле да отскочим до дома на Джей Ди. Да видим дали си е вкъщи.

— И ако е?

Ноа запали двигателя и потегли.

— Иска ми се да се отбием и да му кажем „здрасти“.

— Здрасти?

— Само се опитвам да се приобщя, сладурче.

— А какъв е другият адрес?

— На Маги Хейдън, твоята стара приятелка.

— Защо искаш да ходим при нея?

— Разполагам с номера на колата на Джей Ди. Кара червен пикап. Той може да е при нея. Ти ми каза, че си има вземане-даване с братята Дики.

Джордан включи климатика.

— И ако Джей Ди е там?

— Ще видим.

— Възразяваш ли? — попита тя и взе кафявия плик, който Чадик бе дал на Ноа. — Бих искала да хвърля един поглед на банковите му извлечения.

— Давай. Събери всички вноски — предложи агентът.

— Ако е внасял по пет хиляди долара на всеки две седмици в продължение на шест месеца, това прави шестдесет хиляди долара.

След като тя събра всички вноски, крайната сума се оказа деветдесет хиляди долара.

— През последните два месеца от живота му сумите и честотата им са се увеличили. Откъде са идвали парите?

— Ето това е въпрос за деветдесет хиляди.

— В какво мислиш, че е бил замесен? Смяташ ли, че може да са наркотици? Или хазарт? Не приличаше на човек с подобни пороци.

— Какво означава хазартен тип? Приличаше ли ти на човек, който ще излъже, че е получил наследство?

— Разбрах те.

— Прочети ми указанията как да стигнем до къщата на Дики.

Джордан го направи, зърна улица с името Хамптън Стрийт и рече:

— На ъгъла завий надясно.

След това продължи да размишлява на глас:

— Професорът ми каза, че е променил плановете си и смята да замине за Шотландия по-рано, отколкото първоначално е възнамерявал.