Джули Гарууд - Танц в сенките

Защо това го притесняваше? Той не беше ревнивец. И определено нямаше никаква причина да ревнува. Тогава защо изпитваше безпокойство, когато беше с нея? Нямаше отговор. Как би могъл да обясни това, което не разбираше? Но едно нещо знаеше със сигурност: никак не му харесваше мисълта някой мъж да се сближи с нея.

О, по дяволите, той я желаеше!

Докато обядваха, Джордан прегледа справката от телефонните разговори на професора.

— Мислех, че си гладна — отбеляза Ноа, — а почти не си докоснала храната си.

— Този хамбургер може да засити шестчленно семейство. Ядох достатъчно. — Тя мина на по-важни теми. — Обадих се на професор Макена веднага щом пристигнах в града. Това не е същият телефонен номер, на който позвъних. Освен това си спомням, че Изабел ми каза, че двамата с професора често са разговаряли за клана Макена. Нейният номер също не фигурира в тази справка.

— Обзалагам се, че е използвал телефони еднодневки — каза Ноа. — Такива, които не могат да се проследят.

— Изглежда, откакто се е преместил в Серенити, нищо в живота на професора не е било възможно да се проследи.

Тя взе пържено картофче и тъкмо се накани да отхапе, когато й хрумна нещо. Размаха картофчето пред Ноа.

— И защо изобщо се е преместил в Серенити? Какво го е накарало да избере толкова малък град? Защото е много изолиран? Или защото е близо до нещо незаконно, в което той е бил замесен? Знаем, че с каквото и да се е занимавал професорът, е било незаконно. Кой иначе би внесъл деветдесет хиляди долара в брой?

Той взе картофчето и го лапна. Джордан се замисли за миг.

— Очевидно е, че който и да е убил тези двама мъже, е решен да ме задържи тук. Не си ли съгласен? Защо иначе ще слага труповете в багажниците на колите ми? — продължи, преди Ноа да успее да й отговори на първия въпрос.

Той обичаше да наблюдава лицето й, когато тя мислеше на глас. Беше толкова нетърпелива и оживена. Ноа осъзнаваше, че през последните няколко години е станал прекалено циничен, но с работа като неговата бе невъзможно рано или късно да не загрубее. Беше се научил да не приема нещата прекалено присърце и да не очаква нищо хубаво, но все още не знаеше как през останалото време да се дистанцира от работата си.

— Знаеш ли от какво имаме нужда? — попита Джордан.

Той кимна:

— От заподозрян.

— Разбира се. Сещаш ли се за някого?

— Джей Ди Дики е начело в списъка ми — отвърна Ноа.

— Защото е знаел, че трупът е в колата ми.

— Да. Стрийт провери досието му. Джей Ди е имал доста неприятности.

Разказа й това, което бе научил за Джей Ди. Когато свърши, Ноа заяви, че ако много скоро Джо Дейвис не успее да го открие и доведе за разпит, той ще се заеме със случая.

— Това означава ли, че ще останеш в Серенити?

— Означава, че агентите Чадик и Стрийт ще поемат разследването. Това е тяхна територия. А ние двамата ще си тръгнем — прибави след минута размисъл.

— Веднага ли ще продължиш работата си при доктор Моргенстърн, или ще си вземеш няколко дни отпуск и ще си заминеш у дома?

— Нямам дом, закъдето да замина — отвърна Ноа. — След като баща ми почина, продадох ранчото.

— Тогава кой е твоят дом? — попита Джордан.

— Тук и там — отвърна той с усмивка.

— Ясно — кимна тя. — Ето че пристига отрядът за бързо реагиране.

Джафи и Анджела се бяха насочили към тяхната маса. Джордан знаеше какво искат — зловещи подробности за намирането на Лойд в багажника. За щастие Ноа бе спасен от тежката задача да отговаря на стотици въпроси, защото му се обади началник Дейвис.

— Трябва да вървя — рече той и побърза да плати сметката.

Двамата излизаха от ресторанта, когато Анджела привлече вниманието на Джордан и вдигна палеца си.

— Тя май все още не се е усетила, че виждам отражението й в прозореца — засмя се Ноа.

— С Джо ли ще се срещнем сега? — попита Джордан, която подтичваше, за да го настигне.

— Той ми каза, че се намира на двайсет минути път оттук. Това ни осигурява достатъчно време, за да занесем кутиите с документите в дома на професор Макена.

— Защо там?

— Така помоли Джо. Вероятно защото полицейският участък е твърде малък и няма къде да ги сложи, докато намери време да ги прегледа.

— Не разбирам какво очаква да открие в тях — отбеляза замислено Джордан. — Това са просто исторически проучвания.

— Въпреки това е длъжен да ги провери.

— Ще имаш ли нещо против да се отбием набързо в бакалията на път за къщата на професора?