Джули Гарууд - Танц в сенките

— Познаваш ли някой от тези мъже? — попита Ноа, докато минаваха покрай предния прозорец.

— Само един — отвърна тя. — Кайл Хефърминт. Бих го определила като сноб, обича да говори за известни хора, сякаш им е близък познат.

Ноа не смяташе, че би имал голяма полза от някого, чието главно достойнство е, че парадира с познанствата си.

— Не харесвам подобни типове — промърмори той, докато й отваряше вратата.

Когато Ноа и Джордан минаха покрай тях, всички замълчаха. Тя се усмихна на Кайл, когато той й кимна и продължи към масата в ъгъла. Анджела ги посрещна с обичайния чай с лед, докато мъжете продължаваха да ги наблюдават. Сервитьорката сложи ръка на кръста си, погледна през рамо, сетне отново насочи поглед към Джордан.

— Не им обръщай внимание — каза Анджела. — Просто обсъждат новините от деня.

— Защо са се втренчили в мен? — попита Джордан.

— Първо на първо — поде Анджела, — ти представляваш много хубава гледка, а второ на второ, си новината на деня. Всички чухме как си намерила Лойд и тъй нататък.

— Май докарах злото в Серенити.

— Е, аз не бих го казала. Просто имаш навика да намираш мъртъвци, това е всичко. Също като на филм. Сещаш ли се за онзи, в който мъртъвците говореха с хлапето? Само дето в случая не говорят с теб. Някой от вас в настроение ли е да похапне говеждо днес? Джафи прави сандвичи с говеждо. Освен това е сготвил и говеждо задушено.

Анджела тъкмо се бе върнала в кухнята, за да предаде поръчката им за сандвичи, когато Кайл приближи.

— Здрасти, Джордан.

— Здрасти, Кайл. Радвам се да те видя отново.

— Кой е приятелят ти?

Джордан представи Кайл на Ноа. Той стисна ръката му, сетне се обърна отново към нея:

— Разбрах, че ще останеш още известно време в града, Джордан. Какво ще кажеш да хапнем заедно довечера?

— Съжалявам, но не мога. Вече се уговорих с Ноа, но ти благодаря за поканата.

Този път той не настоя.

— Джордан, чух какво ти се е случило и трябва да ти кажа, че ако бях на твое място, не знам какво щях да направя, а я се виж ти, Джордан! Вече си намерила два трупа. Това е своеобразен рекорд, Джордан, не мислиш ли? — попита той и повдигна едната си вежда.

Докато мъжът й говореше, Ноа бе преметнал ръка през облегалката на стола й.

И всеки път, щом Кайл кажеше името й, Ноа подръпваше нежно кичур коса.

— Агент Клейборн, трябва да споделя известна информация с вас. Миналата вечер случайно минавах покрай сервиза на Лойд и забелязах, че в офиса му свети. Стори ми се доста странно, тъй като той никога не оставаше до късно.

— Видя ли Лойд? — попита Джордан.

— Видях сянка на мъж, Джордан, но не смятам, че беше Лойд. Зърнах я само за секунда-две. Но не ми се стори достатъчно голяма, нито достатъчно широка, за да бъде на Лойд. — Този път повдигна и двете си вежди. — Мислите ли, че информацията ще ви е от полза, агент Клейборн?

— Да — кимна Ноа.

— Джордан, наистина бих се радвал да се видим отново. Има още нещо…

— Тя вече е ангажирана с мен — прекъсна го агентът.

Джордан се опита да смекчи резките му думи:

— Благодаря ти за поканата.

Щом Кайл се отдалечи, тя прошепна:

— Беше груб с него. Какво ти става?

— Джордан, няма нищо, Джордан.

Тя се засмя.

— Казах ти, че си пада малко сноб.

— Той явно ти е хвърлил око. — Ноа не се усмихваше. — Всъщност струва ми се, че половината мъже, с които си се запознала в Серенити, са ти хвърлили око. — Пресегна се и отметна кичур коса от лицето й. Пръстите му докоснаха нежно бузата й.

Дъхът й секна. Той едва я бе докоснал, а тя вече реагираше. Винаги бе смятала, че е имунизирана срещу чара му, но започваше да се притеснява, че май се е лъгала.

— На мен? — попита невярващо младата жена. — Едва ли аз съм обект на ухажване тук… по-скоро ти си. Кари, момичето от полицейския участък, едва не се изправи на главата си, за да привлече вниманието ти. А какво ще кажеш за Амилия Ан, която се уби да ти предлага изстудена бира и канелени кифлички? Тя определено е запленена от теб.

— Знам — призна той с усмивка, — но мисля, че и ти не оставаш по-назад от нея.

Тя се отдръпна.

— О, боже! Не си мисли, че всяка жена е готова да падне на колене пред теб.

Твърде късно осъзна какво бе казала. Със сигурност той нямаше да пропусне да се заяде.

— Нима? — засмя се Ноа. — Хубава фантазия. Мислиш ли, че ти някога…

— Никога.

Лицето й пламна. Руменината й отива, помисли си той. Обичаше да я засрамва, защото тогава тя показваше една друга страна от себе си — уязвима, сладка и невинна. Беше красива, в това нямаше никакво съмнение и всички мъже в Серенити явно го бяха забелязали.