Джули Гарууд - Танц в сенките

Грабна едната кутия, излезе навън, зави покрай ъгъла на сградата и тутакси забеляза, че дясната гума на колата е спаднала.

— Страхотно — прошепна тя. Гумата или бе спукана, или се нуждаеше от напомпване, но с този лош късмет, който я преследваше напоследък, се обзалагаше, че е спукана. Остави кутията на тротоара, пъхна ключа в ключалката на багажника и се отдръпна, когато капакът отскочи нагоре.

Не можеше да повярва на очите си. Не можеше да помръдне. Затвори очи, отвори ги, но нищо не се промени.

— О, стига — прошепна ужасената жена.

Затръшна капака на багажника и хукна към стаята на Ноа. Вратата му бе затворена. Тя заудря с юмрук по нея.

Той разбра, че нещо не е наред в секундата, в която видя изражението на лицето й.

— Джордан? Какво става?

Тя се вкопчи в ризата му и задъхано изрече:

— В багажника на колата ни има труп.

Лойд бе сгънат като акробат — единият крак под него, а другият — притиснат към тила. Върху лицето му бе застинал израз на безкрайна изненада, не болка, а просто удивление. Приличаше на огромен шаран с изцъклени очи, висящ в края на рибарска кука. Джордан бе убедена, че това изражение щеше да я преследва дълго, много дълго време.

— Права си, Джордан. Лойд наистина е бил едър мъж. — Ноа стоеше пред отворения капак и се взираше в трупа. Извърна глава и я погледна.

Тя седеше на каменната стена и го чакаше да свърши с огледа на мъртвеца. За нищо на света не можеше да гледа бедния Лойд и секунда повече.

— Не е в найлонов чувал — отбеляза с немощен глас. Не можеше да си представи защо в момента това е толкова важно за нея.

— Не, не е — съгласи се Ноа.

Началник Дейвис беше застанал до него. Двамата мъже вече си говореха на малки имена. Убийството имаше свойството да преодолява официалностите.

— Значи сме единодушни? — попита Дейвис, след като се облегна на багажника. — Един удар в тила. След това е бил напъхан в багажника, нали така?

Ноа кимна:

— Така изглежда, Джо.

— Ударът е строшил черепа — продължи със заключенията Дейвис. — Този, който го е направил, трябва да е бил доста силен. Някой наистина много силен.

Сякаш по даден знак, двамата мъже се извърнаха едновременно и погледнаха към Джордан. Нима се чудеха дали е достатъчно силна, за да убие Лойд? Тя скръсти ръце и изгледа намръщено Ноа. По-добре да не му минава подобна налудничава мисъл.

Джо се извърна отново към Лойд.

— Какво става? — попита объркано. — Два трупа за колко? Два дни? Или три?

— Това първото ти убийство ли е? — попита го Ноа.

— Второто, ако броим и това на професор Макена — отвърна новият началник на полицията. — Въпреки че не съм видял тялото, сега аз водя разследването. Това е второто убийство, извършвано някога в Серенити. Ние сме мирна общност. Поне бяхме такава, преди гаджето ти да се появи в града и мъжете да започнат да мрат като мухи.

Ноа не обори предположението на Джо, че Джордан му е гадже.

— Знаеш, че тя не го е направила. Не е убила нито един от двамата.

— Лойд беше главният ми заподозрян. Колата й е била в сервиза му и е имал възможност да го извърши.

— А мотивът? — подсети го Ноа.

Дейвис поклати глава.

— Все още не съм го установил. Ще ми е нужна помощ. Насам идват двама заместник-шерифи, които имат много повече опит.

— С убийства?

Новоизпеченият шеф на полицията вдигна рамене.

— Не знам. Освен това от Бърбън ще дойдат детективи.

— Къде е съдебният лекар? — попита Ноа и погледна часовника си. — Чакаме го вече четирийсет и пет минути. И къде са криминалистите?

— Знаеш, че нещата в малките градове стават по-бавно. Всички трябва да дойдат в Серенити от други места. Вече пътуват насам — увери го Джо.

— Знаеш, че имам приятели, които могат да помогнат.

Дейвис кимна.

— Знам също, че ако се нуждая от помощта на ФБР, ще я поискам.

— Ами шериф Ранди?

— Ще се срещна с него този следобед. Трябваше да се видим сутринта. Той ми се обади снощи — поясни Джо. — Но сега ще трябва да се оправям с тази каша — прибави и кимна към Лойд. — Наложи се да отложа срещата с него, както и с теб, която имахме в къщата на професор Макена.

— Искам да дойда — рече Ноа.

Джо поклати глава:

— Не. Ранди ме познава. А пред теб няма да каже нищо за брат си.

— Къде е брат му? И не ми казвай, че не бива да говоря с него.

— Не знам къде е Джей Ди, но Ранди ще ми каже. След това ще решим какво да правим.

Какво имаше да се решава? Джей Ди бе нападнал Джордан. Той трябваше да бъде арестуван и заключен в килия. Нямаше какво толкова да се решава.