Джули Гарууд - Танц в сенките

Ноа я пое и топло й се усмихна.

— Това е ужасно мило от твоя страна. Благодаря ти.

— Ако си гладен — продължи жената, — мога да ти направя малко пуканки или нещо друго.

— Не, благодаря. Бирата наистина ще ми дойде добре. — Той започна да затваря вратата. — Лека нощ.

Амилия Ан наклони глава, за да надникне в стаята зад него.

— Ако има нещо друго, което мога да направя… всичко, от което се нуждаеш… само се обади на рецепцията.

— Непременно. Благодаря — рече той и затвори вратата.

Когато се върна в стаята при Джордан, отваряше капачката на бирената бутилка.

— Дамата, която държи този мотел… как й беше името? — започна той.

— Амилия Ан? — подсказа му Джордан.

— Да, Амилия Ан. Току-що ни донесе бира. Много мило, нали? Искаш ли една? — предложи й Ноа.

— Не, благодаря. И не мисля, че е искала да бъде мила към „нас“.

Той отпи голяма глътка от бутилката.

— Все още не си ми казала защо плачеше — напомни й.

— Глупаво е.

— Нищо, кажи ми.

— Прочетох една история, която е записал професорът и тя ме развълнува. Искаш ли да ти я прочета? Тогава може би ще разбереш.

— Разбира се, давай — кимна Ноа и седна на леглото.

Тя започна да чете с ясен и отчетлив глас, но когато стигна до края на трагичната история, гласът й трепереше, а очите й отново бяха плувнали в сълзи.

Ноа се засмя. Просто не можа да се сдържи.

— Ти наистина си пълна с изненади — отбеляза, докато й подаваше поредната книжна кърпичка. — Никога не бих предположил.

— Да предположиш какво?

— Че си романтичка.

— Няма нищо лошо в това да си романтичен.

Джордан се върна отново към изследователския труд на професор Макена и прочете още една абсурдна история за кръвожадните варвари Бюканън. Тази легенда не беше романтична, а подробно описание на кръвопролитна битка, започната, според професор Макена, от Бюканън.

— Нищо изненадващо — промърмори на себе си тя.

— Каза ли нещо?

— За бога, та този човек е преподавал история! Средновековна история. Сигурно курсът му се е наричал „Фантастика“, защото тъкмо това им е говорел.

Ноа се усмихна. Когато Джордан се запалеше от нещо, цялото й лице светваше. Как не го бе забелязал досега?

— И така, как ще го наречеш? Фантастика 101? — попита той.

— Не, бих го нарекла Да си съчиним фантасмагория 101.

Ноа се засмя.

— Бих се записал в неговия курс. Изпитът ще е фасулска работа. Има ли изобщо някое достоверно изследваме? — попита я и се облегна на таблата на леглото.

— Не знам. Колкото по-назад се връща в историята, толкова по-безумни стават легендите. Но постоянно се споменава за някакво откраднато съкровище.

— Нали знаеш какво казват хората?

Джордан взе бутилката от ръката му и отпи глътка.

— И какво казват хората?

— Че във всяка лъжа има доза истина. Има ли някакво предположение какво е било това съкровище?

Тя отпи още една глътка от бирата, преди да му върне бутилката.

— В няколко различни истории се споменава за корона със скъпоценности, но някъде пише и за богато украсен меч.

Джордан взе отново бутилката, изпразни я на един дъх и му я подаде. Ноа не каза нищо. Стана и донесе още две бири.

— Чети по-нататък, сладурче — подкани я той и се отпусна до нея.

Тя се отдръпна. Когато й предложи едната бутилка, поклати отрицателно глава.

— Не, благодаря. Тази вечер не съм в настроение за бира.

Събра листовете и ги сложи в кутията.

— Дори и проучванията на професора да са силно изопачени и пристрастни, той наистина е вярвал в съществуването на някакво съкровище. Сигурна съм, бил е убеден, че семейство Бюканън са го откраднали от рода Макена.

— Наистина ли смяташ, че е имало съкровище?

— Да — малко засрамено призна тя, но побърза да добави: — Май се поувлякох с всичко това. Сигурно позволих на въображението си да се развихри прекалено силно. — Облегна се назад и протегна крака. — Макар че някои от историите са… наистина са забавни, защото са толкова… далеч от настоящето.

— Така ли? Я ми разкажи още една история за преди лягане.

Той остави недокоснатата бира на нощната масичка до тази, която бе предложил на Джордан, кръстоса глезени и затвори очи.

— Готов съм, сладурче. Имало едно време… Прочети ми нещо кърваво.

Тя запрелиства изследването, докато не откри една наистина кървава история. Описанията бяха много живописни и подробни и навярно затова на Ноа му харесаха толкова много. Когато свърши, му разказа за една друга битка.