Джули Гарууд - Танц в сенките

Паркира седана в задния двор на мотела. Върнаха се във фоайето, където Амилия Ан ги очакваше с ключ за Ноа. Той не каза нищо, когато тя му съобщи, че стаята му е съседна на тази на Джордан. Отключи вратата, отиде до свързващата врата, отключи и нея, а после последва Джордан в стаята й.

— Ще оставим свързващата врата широко отворена — заяви той.

Млъкна и зачака съгласието й.

— Добре, но без изненади — подразни го младата жена. — Ти ще бъдеш в твоята стая, а аз — в моята.

Той се засмя, докато излизаше.

— Не е нужно да се тревожиш за това.

Джордан се смая колко я нараниха думите му. Ако си бе дал труда да я погледне, щеше да види болката в очите й. За щастие той не го направи. Собствената й реакция я озадачи. Нямаше смисъл. Тя не искаше да го привлича, нали?

Не, разбира се, че не. Тези странни и налудничави мисли се въртяха в главата й само защото бе уморена и стресирана. Това беше всичко.

Но не можеше да спре да мисли. Ноа й каза, че нямало защо да се тревожи. Защо не? Какво не й бе наред? Та този мъж се сваляше с почти всяка жена, която се мернеше пред погледа му. Думите му, че нямало защо да се тревожи, означаваха, че тя просто не го интересуваше. Но защо?

Джордан влезе в банята, погледна се в огледалото и сви рамене. Добре, трябваше да признае, че не е кралица на красотата, а тази вечер определено не бе в най-добрата си форма. Очите й бяха зачервени от контактните лещи; косата й висеше на кичури около лицето, лишено от всякакъв цвят, ако не се брои огромната морава синина под окото.

Стига самокритично наблюдение. А и бездруго не можеше да направи нищо за външността си, поне не тази вечер. Най-добре беше да се опита да възстанови силите си.

Свалянето на лещите и един горещ душ щеше да й помогне. Изми косата си, но не си даде труда да я подсуши. От нея все още капеше вода, докато я сресваше назад. Облече сива памучна тениска и шорти на сиви и бели райета. След като си изми зъбите, надяна на носа очилата с рогови рамки и отново се погледна в огледалото.

Страхотно, сега изглеждаше като реклама за крем против псориазис. Толкова енергично бе търкала лицето си, че то цялото представляваше едно голямо червено петно.

Засмя се на отражението си. О, да, тази вечер определено беше истинска кралица на секса, но поне вече не й се спеше. Може би все пак щеше да успее да прочете нещо.

Върна се в спалнята, махна покривката, сгъна я и я пъхна в ъгъла до нощното шкафче. Придърпа горния чаршаф, грабна сноп от все още некопираните листове от третата и последна кутия и се настани в средата на голямото легло, готова за четене.

От време на време хвърляше погледи към съседната стая, но Ноа никакъв не се виждаше. Леглото й бе успоредно на неговото, което означаваше, че ако пожелае, можеше да го гледа как спи. Съсредоточи се върху проучванията на професора, каза си тя и взе най-горния лист.

По полето отново имаше надраскани бележки, както и цифрата, която бе видяла и преди: 1284. Навярно през тази година се бе случило нещо значително за родовете Бюканън и Макена. Но какво? Дали тогава бе започнала враждата, или е било откраднато съкровището? Какво се бе случило през 1284-а?

Объркването й растеше. Ако лаптопът й бе с нея и имаше достъп до интернет, щеше още в същата минута да започне разследването си. Но тъй като бе лишена и от двете, щеше да се наложи да почака, докато се върне в Бостън.

Тя въздъхна.

— Добре — прошепна и започна да чете. — Да видим какво са направили този път безнравствените Бюканън.

Въпросната история се бе случила през 1673-а. Лейди Елспет Бюканън, единствената дъщеря на безмилостния леърд Юън Бюканън, присъствала на годишния фестивал близо до Файнъли Форд. Там случайно се запознала с Алуин Макена, любим син на уважавания леърд Оуен Макена. По-късно семейство Бюканън обвинило Алуин, че се е промъкнал в лагера им и омагьосал красивата дама, докато Макена твърдели, че Елспет му е направила черна магия.

Но както често се случва, били достатъчни само два погледа, за да се влюби Елспет безумно в Алуин. В крайна сметка, според потомците на клана Макена, той бил един от най-красивите и смели воини, които някога се били раждали.

Тъй като бил в плен на магия, Алуин обикнал Елспет също толкова силно, но и двамата знаели, че никога не биха могли да бъдат заедно. При все това не можели един без друг. Елспет умолявала Алуин да се откаже от семейството, от положението си и честта си и да избяга с нея.

В нощта преди да се срещнат в гората, за да осъществят плана си, леърд Бюканън узнал за намеренията на дъщеря си. Изпълнен с гняв, той я заключил в кулата на замъка и призовал воините си. Заповядал им да открият Алуин и да го убият.